На 21 юли, в къща за гости в казанлъшкото село Асен, бе намерен мъртъв Славков – дата, която има особено значение за рода Живкови. На същия този ден през 1981 г. мистериозно си отива майка му Людмила Живкова, а години по-късно – пак на 21 юли – умира и вуйчо му Владимир Живков.
Така тази дата беляза и последните мигове на Тошко, както го наричаха най-близките хора около него.
„Приятелю, много те обичам! Искам да се видим, трябва да се видим!“ — това са думите, с които Тодор Славков, внукът на Тодор Живков, се обърнал към свои близки седмица преди трагедията. Днес тези думи звучат като прощално послание, което приятелите ще пазят в паметта си.
Един негов приятел, пожелал анонимност и цитиран от „България Днес“, разказва, че още две седмици по-рано е забелязал промяна в настроението му:
„Беше тъжен, унил. Каза ми, че много ме обича. Не съм успял да го видя тогава. Това няма да си го простя.“
В последните две седмици от живота си Славков е бил във вилата на бизнесмена Христо Крушарски в село Асен. Крушарски, който е близък със семейството от години, споделя, че Тошко сам е поискал усамотение.
„Не можех да му откажа – с баща му бяхме близки. Искаше спокойствие, тишина“, споделя той.
На 21 юли, когато Славков спира да отговаря на телефонните обаждания, близките му се притесняват. Крушарски изпраща камериерка, която открива Славков безжизнен в стаята.
„Станало е най-лошото“, казва жената по телефона.
Новината за смъртта му шокира всички, които го познаваха – Тошко бе популярен със своята харизма, чувство за хумор и земен характер. Въпреки трудното си семейно минало и тежестта на фамилията Живкови, той винаги се е откроявал с откритост, самоирония и неподправена искреност – качества, които рядко се срещат сред хора с неговия произход.
Остави след себе си обичащ баща, лоялен приятел и човек, който винаги е търсил покой.
Тази история още веднъж показва как понякога датите и спомените се преплитат по странен начин в човешкия живот.
0 Comments