Малък Тошко си замина така, както и живя – на един дъх, без да се съобразява с никого, дори със самия себе си. Внезапната му кончина разтърси неговите приятели и познати, макар че едва ли ги е изненадала напълно.
Внукът на Тодор Живков почина точно на датата 21 юли – денят, на който преди 44 години е починала и майка му Людмила Живкова.
Сред хората се носят слухове, че може да е било самоубийство. Самият Тодор Славков вече се е изказвал по темата приживе – в интервю за Валерия Велева.
На въпроса „Рухвал ли си някога?“, синът на Иван Славков – Батето, казва: „Не. Имал съм депресии, но за самоубийство не съм мислил никога“
Тези думи на Малък Тошко, както често наричаха Тодор Славков, са от 10 септември 2011 година.
Когато е попитан дали баща му му е оставил някаква заръка преди смъртта си, Тодор Славков споделя:
„Заръча ми, да! Заръча ми да правя син. Десетина дни преди да си отиде (1 май 2011-а), татко ме извика в болницата. Не можеше да говори, защото беше интубиран, но на листче с печатни букви ми написа: „Прави син!“ Пазя си листчето“, признава още той.
Той не скрива и кога е изпитвал най-голяма болка в живота си.
„Още изпитвам мъка. Това е много странно, защото колкото повече време минава, толкова по-силна мъка изпитвам. Но със сигурност е по-лесно да загубиш родител на тези години, отколкото, когато загубих майка си, когато бях на 10.
Тогава просто не можех да осмисля какво е станало, не можех да приема, че е възможно да загубиш родител. Чувал си за смъртта, но никога не си си представял, че ще се случи на теб или в твоето семейство“, изповядва се Тодор Славков.
Безспорно, историята на Малък Тошко е белязана от съдбовни съвпадения и тежки моменти, които оставят следа в паметта на близките и обществото.
0 Comments