Смъртта на Тодор Славков удари неочаквано, като гръм в летния следобед – внезапно, без никакъв знак, в ден, който носеше ужасна символика. Точно на 21 юли – датата, на която си отиват и майка му Людмила Живкова, и вуйчо му Владимир.
Това е фатална дата, която се повтаря в историята на това семейство, като някаква съдба, вписана в рода им, отбелязва Интриги.бг.
Новината особено силно потресе жените, преминали през живота на Малък Тошко – негови приятелки, стари любови, спътнички в нощни купони и житейски бури. Деси Цонева беше сред първите, които не скриха мъката си. Тя изрази всичко с един кратък, но много ясен жест:
„Обичах го много. И край.“
В младите си години те бяха част от една шумна компания, която празнуваше без задръжки, дори когато светът около тях се разпадаше. Деси беше съпруга на Янчо Таков – втори, а Славков бе негов най-добър приятел.
Силно разтърсена се оказа и Бианка Илич – позната като Супер Бианка, която дълго време отричаше да е имала връзка с Малък Тошко. Но сега думите ѝ са откровени, лични и без опит да скрие емоцията:
„Сбогом, мое любимо приятелче. Защо се разбърза? Част от сърцето ми си отнесе със себе си… Помниш ли онова грозно, счупено Туинго? В него си мислехме, че светът ни принадлежи. И може би беше така.“
Тя го нарича “своя човеко” и “Биба Тортата”, която му е носела “захарен смях” в трудните дни. Сълзите личат между редовете – и между редовете на един живот, който остана недоизживян.
Жени Славкова, сестрата на Тодор, потвърди трагичната новина и помоли за разбиране. В семейството им предстои сватба на племенница и кандидатстудентски емоции – животът продължава напред, независимо че болката дърпа назад.
Безутешна е и Таня – първата съпруга на актьора Сашо Кадиев. С нея Тошко споделяше приятелство, усещане за свобода и онази особена близост, която не се побира в думи.
„Ти беше огън, бунт, нежност. Живя истински – не по правила, а по усещане. Светът още носи следите ти – в песента, в чаша вино, в залеза… Наздраве, свободен човек.“
Тодор Славков – сянка и светлина от една династия
Роден на 18 май 1971 г., Тодор Славков носи името на дядо си – генерален секретар на БКП и държавен глава на НРБ. Майка му Людмила Живкова го отглежда сред култура, политика и очаквания. Баща му е Батето – Иван Славков, известен спортен шеф и телевизионен директор. Самият Тодор често казваше с усмивка, че е „син на баща си и внук на дядо си“ и никога не прикриваше, че името му е отворило много врати.
През 2016 г. в ефир по NOVA Славков говори със свойствената си самоирония:
„Политиката ми е хоби… в кръга на шегата, разбира се.“
Той се шегуваше със себе си, говореше за системата с дистанция и за миналото – с иронична яснота.
„След 1989 винаги съм виновен. Преди това бях винаги невинен. Свиква се и с двете.“
Смъртта на майка му, когато е само на 10, хвърля дълга сянка върху живота му. Същият ден – 21 юли – взима и вуйчо му години по-късно. А тази година се оказва и датата на неговия край.
Трагичният финал
Официалната информация от Районната прокуратура в Стара Загора сочи, че Тодор Славков е сложил край на живота си със законно притежаван 22-калибров револвер. Тялото е намерено в къща за гости в село Асен, където е бил сам през последните две седмици.
Какво се е случило в тази къща в Старозагорско – засега остава неясно. Води се досъдебно производство, а съдебномедицинската експертиза потвърждава версията за самопрострелване.
Остава завинаги на 54 – със стил, ирония и шепа незабравими залези
Малък Тошко си тръгна така, както живя – далеч от клишетата, с чувство за свобода и спомен за един свят, който вече го няма. Но той беше от онези, които го носеха в себе си. И го показваха на тези, които умееха да го видят.
Изглежда, че датата 21 юли продължава да бъде съдбовен ден за тази фамилия – сякаш историята се повтаря, но животът не спира да върви напред.
0 Comments