„Приятелю, много те обичам! Искам да се видим, трябва да се видим!“ — тези думи на Тодор Славков, внук на Тодор Живков, ще останат завинаги в спомените на няколко от най-близките му хора. Седмица преди да си отиде в къща за гости в село Асен, той се свързал с приятелите си, за да им каже няколко сърдечни и прощални думи.
Един от приятелите му, който пожелава да остане анонимен, споделя пред „България Днес“, че е забелязал промяна в гласа на Тошко още две седмици по-рано.
„Беше тъжен, унил, каза, че много ме обича. Не съм успял да го видя тогава. Това няма да си го простя“, признава мъжът.
Датата, която променя всичко
Инцидентът се разиграва на 21 юли – датата, на която преди 44 години умира мистериозно майката на Тошко, Людмила Живкова. Същият този ден се оказва фатален и за неговия вуйчо. Дали изборът на този момент е бил умишлен, свързан с дългогодишна болка, или просто зловеща случайност, остава неясно.
Последните дни в тишина
Бизнесменът Христо Крушарски, който е близък на семейство Живкови, разказва, че Тошко го е помолил да ползва вилата му в село Асен. „Искаше да се усамоти. Не можех да му откажа – с баща му бяхме приятели“, споделя той. Тодор Славков прекарал там точно две седмици.
В понеделник, когато спрял да отговаря на обаждания, приятелите му започнали да се тревожат. Крушарски изпратил една от камериерките, която го намерила безжизнен. Тя веднага му съобщила: „Станало е най-лошото.“
Разследването
Полицията и съдебните медици пристигат на мястото много бързо. Започнато е досъдебно производство за склоняване към самоубийство, което е стандартна процедура при подобни ситуации. Първоначалният медицински доклад показва, че се касае за самопрострелване, без следи от външна намеса.
Според хора, които го познават, Тошко Славков от години е носил пистолет, и именно с него най-вероятно е сложил край на живота си.
Мълчанието след всичко
В интервю през 2011 г. Тошко споделя, че никога не е мислил да посегне на живота си, дори когато е минавал през депресивни периоди. Все пак приятелите му смятат, че е имало нещо, което му е тежало силно. Част от тях подозират, че е бил болен, но не е говорил открито за собствените си трудности.
„Той беше силен човек. С голяма душа и огромно сърце“, казва близък.
Какво предстои
Работата по случая продължава под контрола на Районната прокуратура в Стара Загора. Органите на реда събират още доказателства, за да изяснят напълно всички обстоятелства около смъртта на Тодор Славков – човек, белязан от историята и останал до последно верен на близките си.
В тази история ясно личи колко дълбоко може да тежи миналото и колко трудно е понякога да се разберат истинските мотиви зад едно решение. Понякога думите остават единствената нишка към истината.
0 Comments