Трагедиите до хижа „Петрохан“: забравената буря от 1991 г. и нова следа в обществената памет
Инцидентът от 1991 година, за който малко се говори
Фаталното стечение на обстоятелствата
По-късно става ясно, че забавянето – основно заради турист със здравословни проблеми – се оказва ключово. Те тръгват по маршрута, когато денят вече е напреднал, но разчитат на опита си и на все още доброто време.
Малко след това планината разкрива суровия си характер. Силна снежна буря и мъгла обхващат билото, видимостта почти изчезва, маркировката се губи, а студът започва да отслабва групата.
Единственият оцелял, Николай Топалов, разказва за паниката, загубата на посока и постепенното изтощаване. Част от участниците са били неподготвени за зимни условия – леко облечени. Силният вятър, снегът и измръзването превръщат прехода в истинска битка за оцеляване.
Нощта на „бялата смърт“
За няколко часа положението става критично. Някои от групата се изтощават, губят ориентация и са победени от студа. Оцелелият върви през нощта с една мисъл – да стигне гората и да се спаси.
Когато съмва, намира дървета, запалва огън и преживява нощта до сутринта. По-късно е открит от местни хора и отведен на сигурно място.
Тялата на останалите са намерени едва след дни. Тогава липсата на мобилни телефони и бавната комуникация сериозно забавят реакцията на спасителите. За близките трагедията става ясна едва в началото на седмицата.
Памет и забрава
След инцидента приятели и колеги поставят паметна плоча на мястото. През 90-те медиите отделят внимание, но с времето темата потъва в забрава – без интернет и дигитални архиви, без постоянен обществен дебат.
Днес малцина си спомнят за този случай, макар той да е сред най-тежките трагедии в българския туризъм.
Още инциденти около хижата
Само година по-късно хижа „Петрохан“ преживява и голям пожар, предизвикан от отоплителен уред по време на студентско събиране. Огънят унищожава част от покрива, но бързата намеса на пожарната предотвратява жертви.
През годините районът остава белязан от трудни моменти – планината привлича туристи, но неведнъж напомня колко опасна може да стане ситуацията.
Планината не прощава
Последната трагедия край „Петрохан“ върна спомена за забравената история. Причините са различни, но общото е суровата истина за планината и човешката уязвимост – и пред природата, и пред собствените решения.
Днес „Петрохан“ е не просто точка на картата, а символ на уроците за подготовка, отговорност, психическа устойчивост и баланса между увереност и риск.
Планината ще остане – красива, но непреклонна. А спомените за нейните трагедии ни напомнят, че само паметта може да ни предпази от повторение на миналото.
Може би най-големият урок от тези събития е, че дори и след десетилетия природата и историята не позволяват да забравим най-важното.
0 Comments