„Аз ще изкупувам цял живот присъдата си, затова, че шофирах на чаша и половина вино и без да искам бутнах човек. Млад човек над 30 години, които почина. Много ми е мъчно, защото ще ми остане само детенцето. Аз не исках да го направя нарочно, признах си“. Така разказва Росица Бурса в предаването „Ничия земя“ по Нова телевизия. Тя е прекарала дълги години в Нидерландия, но след инцидента вече пет години живее в България.
„Хората остават наказани, не ненаказани, нека знаят, че има правосъдие. Като вляза в затвора се надявам да излекувам не само моята душа, но и тази на човека, който убих. А аз се молих и на рождения ден на човека, и всеки път за него“, споделя Роси.
Преди време тя е преборила рак на гърдата, но въпреки тази тежка борба признава, че сегашната ѝ болка е много по-голяма, отколкото когато се е чувствала обречена.
„Искам да се извиня по някакъв начин, защото и аз имам дете, знам какво е да обичаш някой повече от себе си. Това може да се случи на всеки. Дори на делото исках да прегърна близките на мъртвия млад мъж. Знам, че не им е добре да отиват на погребение, а да се готвят за Коледа“, разказва още Роси, която често е носила цветя на гроба на починалия.
„Знам кои са родителите на починалия, а моята дъщеря е много силна. Но адвокатът не дава тя да се среща с майка му, с родителите му и брат му“, споделя майката на Роси. По нейни думи, проблемите на дъщеря ѝ са започнали заради момче, с което е общувала. „Ние вкъщи не пием алкохол, тя почна да пие по малко вино, което явно не й действаше добре, заради него. Аз нямах вяра в него. От ‘Добър ден’ както ми е подаде ръка, аз виждах измамника в него и той я отдели от нас. Беше като някакъв затворник. Виждахме го това със сестра й, дори не ми сподели, че той е имал пистолет. Той дори й го е опирал до главата, а аз го чувствах“, казва майката.
„Никой не ме е съдил за нищо, съдиха човека, с който бях, приятелите ми бяха сигурни, че той ме използва. Ако не бях с него нямаше да карам така стресирана, нямаше да съм в България дори по това време“, казва Роси.
Мъжът, с когото е била, разбрал за случилото се, но след последната им среща така и не се е появил. „За мен това беше много тежко, защото явно не му пукаше. Аз ако знаех, че на някой му се е случило нещо такова, веднага ще хвръкна да помагам. Но му пожелавам доброто, все пак това е странно — цялата еуфория ми се случи от любов. И да не бях пила, щях да катастрофирам, заради неговите лъжи, измама и лоши неща, които разбрах, че е правил. Това е моя дълбока рана“, допълва Роси.
Според нея, делото вече пета година се „търкаля“. „Искам в Нидерландия да вляза в затвора, защото съм уплашена от нашия тук в Сливен. Там е по-хуманно, на това разчитам“, казва Росица Бурса.
Тя е силно привързана към животните и освен котка, отглежда и малко гепардче. „То е десето поколение, не е голямо, в зоопарк са неговите прадеди и като цяло са опитомени, но си остава дивото в тях. Обаче няма навиците за ловуване. Мъчно ми е и да се разделя с него“, споделя Роси със сълзи в очите.
Историята на Росица е пример за това как едно събитие може да промени целия живот. Понякога най-тежките уроци идват неочаквано.
0 Comments