Деян Илиев е първият, който пристига на мястото на инцидента край хижа „Петрохан“ и открива телата. Той споделя спомените си от сутринта на трагедията. Показанията му стават публични, след като окръжните прокуратури на София и Враца предават разследващите материали по случая „Петрохан“ на председателя на Народното събрание Рая Назарян, съобщава Пловдив 24.
Около 9:30 сутринта Илиев поема с колата си към хижата, придружен от съпругата си. По думите му, без ясна причина усещал необяснимо напрежение. На чешмата по пътя слага вериги за сняг и се обажда на баща си, за да го уведоми, че тръгва нагоре.
Пътната обстановка била сложна и се налага да натиска газта повече, за да стигне до металния синджир, който показва, че започва частният имот. Още на това място забелязва нещо странно – снегът имал сивкаво-черен цвят. От сградата излизал пушек, макар че още не се виждали пламъци. Нямало никакви следи от други хора или автомобили в района.
Илиев казва на съпругата си да остане заключена в колата. Отваря багажника и взима малка секира и метален лост – подготвен, ако се появи кучето пазач, което обаче не се виждало никъде.
Той обхожда задната страна на хижата, където покривът вече бил обхванат от огън. Влиза през страничен вход в малко фоайе, където среща гъст дим и пожар, но не се качва на горния етаж. След кратка проверка излиза и се насочва към главния вход.
От тази страна пораженията били по-явни – наоколо имало тлеещи въглени и плътен дим.
На около 5-10 метра пред входа, близо до кучешката колиба, Илиев вижда три тела, проснати в снега. Това били негови познати – Пламен, Дечо и Ивайло Иванов. Пламен и Дечо лежали по гръб, а третият – с лице надолу. Лицата им били окървавени, а кожата им имала сивкав оттенък.
До едно от телата лежал черен пистолет. Въпреки шока, Илиев отново влиза в сградата, търсейки други хора, за които знаел, че трябва да са там.
Вътре, най-вече по стълбите и във фоайето, свидетелят забелязва десетки гилзи. Според него били по-дълги и дебели от типичните пистолетни патрони – около 3-4 см дължина и 7-8 мм в диаметър. Гилзите били разпилени така, че му напомнили на следи от интензивна престрелка.
На втория етаж задимяването било толкова силно, че не се виждало нищо, затова Илиев се отказва да продължи.
В хижата не намира двама души, които по принцип са там – Ивайло Калушев и Николай Златков. Предполага, че може да са напуснали с кемпера, тъй като той не бил на обичайното си място.
Колкото до останалите превозни средства, свидетелят смята, че пътническият бус е бил паркиран по-надолу, при отбивката от главния път, а двата пикапа „Тойота“ вероятно са били в гаражите на хижата.
След като напуска местността, Илиев среща патрул на гранична полиция на главния път и им съобщава какво е видял. По тяхна препоръка се обажда на 112. Провежда няколко разговора с полиция и спешна помощ, докато се изясни коя административна структура отговаря за района.
По-късно се връща заедно с полицейските екипи. От него взимат обтривки от ръцете за барутни следи – процедура, на която се съгласява доброволно.
В показанията си Илиев посочва, че не знае за конфликти между жертвите. Те обаче споделяли, че охраната на защитената зона често водела до напрежение с хора, които не спазват правилата.
Свидетелят изтъква, че през целия ден е бил на разположение на разследващите и е съдействал напълно на проверката.
Журналистът Петьо Цеков от „Сега“ публикува във Facebook подробности от разказа на свидетел с прякор Диян Мексиканеца.
По представените данни, този човек открива телата на жертвите в района на хижата край Гинци сутринта на 2 февруари 2026 г.
Ден по-рано, около 13:00 часа на 1 февруари, Диян забелязва група от десетина души с АТВ-та и скъпа екипировка до заведение в селото и предупреждава по телефона Ивайло Иванов. Същата вечер, към 19:45 ч., Ивайло Калушев изпраща съобщение, което свидетелят описва като „прощално писмо“. В него пише: „Сбогом приятелю, ние много се уморихме и нямаме повече сили“, добавен е и инструктаж за връщане.
Веднага след като съобщението пристига, телефоните на Дечо, Пламен и двамата Ивайло, които са били в хижата, вече са изключени или извън обхват. На следващия ден сутринта, майката на Калушев също съобщава, че е получила тревожно съобщение и не може да се свърже със сина си.
Диян отива на място заедно със съпругата си. В публикацията си разказва, че е видял същия сивкаво-черен сняг и дим, който излиза от сградата. Пред централния вход намира телата на Пламен, Дечо и Ивайло Иванов. И тримата са с рани в областта на главата, а до Пламен има пистолет.
Той влиза в основната сграда, за да потърси Ивайло Калушев. Във фоайето и по стълбите вижда множество гилзи, които са по-големи от стандартните за пистолет. Големият кемпер липсва, което го кара да предполага, че Калушев и Николай са напуснали с него. Диян подава сигнал на 112 и уведомява патрул на Гранична полиция.
В материала на Петьо Цеков е включен и разказ на момиче, което е пътувало с групата на Калушев до село Българи в края на януари. Тя споделя, че домакините разказвали легенди за духове в къщата, но никой не изглеждал разтревожен. Групата се връща в София по-рано – на 30 януари. По нейни думи, в хижата е имало и по-възрастна жена, която е напуснала обекта преди 1 февруари.
Историята проследява сложна и мистериозна ситуация, в която свидетелските разкази дават различни гледни точки за събитията около трагедията. Детайлите от показанията оставят много въпроси, които тепърва ще бъдат разследвани.
0 Comments