типичен пример за продължителна ескалация. Убийството в случая не е началото, а последният етап на процес, белязан от натрупване на напрежение, системно прекрачване на граници и усещане за липса на контрол.
Това мнение сподели пред GlasNews.bg криминалният психолог Николай Марков, който има дълъг опит в анализа на тежки престъпления и радикални групи.
Ето какво споделя експертът:
Това, което наблюдаваме при Петрохан, представлява класическа „затворена група“. Такива общности се откъсват от останалия свят не само с физически средства като бариери и видеонаблюдение, но и на психологическо ниво. В подобна среда се появяват собствени правила и йерархии, обикновено определяни от авторитетен водач.
Този лидер е човекът, който ясно разделя „нас“ – посветените, от „тях“ – външния, враждебен свят. При липса на външен контрол, моралните стандарти се размиват: това, което би било неприемливо отвън, вътре става допустимо или дори задължително.
В такава затворена общност въпросът не е дали ще възникне напрежение, а кога ще се стигне до конфликт. Често това са вътрешни борби за надмощие или страх, че някой ще „предаде“ групата.
В нощта на престъплението вероятно сме видели пълно психическо рухване. Когато рационалният контрол изчезне, на преден план излизат само агресията и паниката. В такива ситуации човек действа с усещането, че няма път назад.
Ако разгледаме последното съобщение на издирвания Ивайло Калушев, виждаме човек, изпаднал в тежка криза. Текстът му издава дистанция от реалността и философски фатализъм – знак за силна вина или очакване на неизбежен край.
Важно е да осъзнаем, че в такива радикализирани групи извършителят често се оказва и жертва на системата, която го е притиснала. Това не е оправдание, а начин да се обясни механизмът, довел до престъплението.
Дългогодишното мълчание на местните се дължи на комбинация от страх и дълбоко недоверие към институциите. Когато хората не вярват, че държавата ще ги подкрепи, те избират апатията като начин да оцелеят.
Най-важният извод е следният: сериозните престъпления рядко идват като изненада. Още преди да се стигне до трагедия, винаги има сигнали и следи. Ако обществото и институциите бяха реагирали навреме на „въоръжените обучения“ и бариерите в държавната гора, тази трагедия вероятно би могла да бъде избегната.
Сега предстои втори етап от разкрития – този път за системните пропуски, които позволиха на „Петрохан“ да се превърне в място извън закона.
Този случай ясно показва колко важно е ранното разпознаване на признаците за ескалация. Механизмите на затворените групи не са нови, но често остават незабелязани до фаталния край.
0 Comments