У нас хиляди доброволци се включват в помощ след наводнения, пожари и други бедствия, но рискуват глоби заради дейността си. Причината е, че по закон това се приема за нерегламентиран труд, въпреки че стотици хора наскоро отново помагаха след потопа в Габровско и Търновско.
Това е само един пример за множеството абсурдни ситуации, в които попадат доброволците в България. Причината – близо две десетилетия страната ни не успява да приеме специален закон за доброволческата дейност. За първи път такъв проект стигна по-далеч в предишния парламент, но не бе приет. Сега се очаква да се върне сред приоритетите и в настоящото Народно събрание.
Експерти посочват, че множеството правни неуредици са една от основните причини само 3% от българите да са доброволци, докато средното ниво в ЕС е 12%. В момента доброволческата дейност у нас формално противоречи на Кодекса на труда, според който всеки труд трябва да бъде възнаграден.
„Това води до ситуация, в която доброволецът и/или организацията, към която той извършва дейност, могат да бъдат глобени за доброто дело под претекст „прикрито трудово правоотношение“, обясняват парадокса пред „Телеграф“ от Българския червен кръст – най-голямата доброволческа организация у нас с над 15 000 регистрирани доброволци.
На практика, Главната инспекция по труда досега не е наложила глоби на доброволци, но експертите са категорични, че правната празнота трябва да бъде запълнена.
Още един сериозен проблем е свързан с разходите, които доброволците правят, за да участват в акции след бедствия, а впоследствие тези разходи се възстановяват от организатора. Обикновено, доброволците плащат за храна, дрехи и екипировка и по-късно получават компенсация от съответната организация. От юридическа гледна точка обаче, тази сума се счита за доход и подлежи на облагане с данъци и осигуровки. Ако НАП провери доброволец, може да се установи нарушение заради помощта, която е оказал. Друга съществена пречка е липсата на задължителна застраховка за доброволците срещу инциденти. В последния законопроект за доброволчеството беше заложена такава застраховка, която трябва да се осигури от организатора за всеки регистриран доброволец. Освен това бе предвидено, че евентуално застрахователно обезщетение при инцидент няма да се облага с данъци. Решен беше и въпросът за отговорността при нанесени щети – ако доброволец, докато помага, повреди имущество, сега по закон самият той носи отговорност. В законопроекта се записва, че отговорността се поема от организатора на доброволческата дейност, а доброволецът ще отговаря само при доказан умисъл или груба небрежност.
Едно от най-големите препятствия пред българските доброволци е липсата на достатъчно свободно време. „Един работник у нас има примерно 20 дни платен отпуск. Само един наш редовен курс, който е задължителен, за да сме добре обучени и подготвени за мисии, е минимум 4 дни. Как човек да е стимулиран да бъде доброволец, ако знае, че почти целият му платен годишен отпуск, ще иде само за тази му дейност?“, коментира за „Телеграф“ шефът на Планинската спасителна служба Емил Нешев. Според него, повечето доброволци участват в мисии, докато официално са на работа, разчитайки на приятелско споразумение с работодателя си, който не получава компенсация за отсъствието им.
При инцидент обаче, това би се приело за трудова злополука, тъй като доброволците официално са на работа и работодателят носи отговорност за обезщетение. Именно затова повечето използват личния си отпуск. Българският червен кръст и Българският дарителски форум настояват за законови промени, които да осигурят допълнителен платен отпуск за доброволците, финансиран от държавата. Според последния законопроект се предвиждат три допълнителни платени дни за доброволческа дейност, които се зачитат за трудов стаж и не се губят осигурителни права, пише novini.bg.
Шестте доброволчески формирования във Варна работят обединени като Доброволно формирование – Варна от 2015 г. То е към общината и включва около 45 доброволци, като основната група е от 15 души, уточнява ръководителят Стойчо Стойчев. Всички доброволци преминават базово обучение с ключови умения за реакция в извънредни ситуации, а Стоев подчерта нуждата от помощ при организиране на специализирани курсове – например за работа с моторни резачки, генератори, както и алпийски или водолазни дейности.
Доброволците участваха активно в гасенето на пожара до блоковете 404 и 405 в район „Вл. Варненчик“ и в село Каменар, съвместно с РДПБЗН, Държавното горско стопанство, фирми и местни жители. През март отрядът за реакция при бедствия и аварии във Варна стартира кампания за събиране на средства за закупуване на специализиран автомобил, оборудван със средства за пожарогасене и помощ при наводнения. Във Видин доброволци се включиха в пролетното залесяване на Крайдунавския парк, инициатива на местното кметство, което осигури дръвчета и необходимите инструменти. Периодично община Видин също набира доброволци за преброяване на безстопанствени кучета и за подкрепа на местния приют. Общинският приют работи успешно с доброволци, които участват в ежедневните дейности. Доброволците помагат и на деца, особено на ромски деца, за които няма адекватни родителски грижи или са отпадащи от училище. В областта има доброволни отряди, които действат заедно с пожарната при бедствия, аварии и издирване на изчезнали хора.
Доброволчеството у нас среща сериозни трудности, но въпреки това много хора продължават да помагат. Правната уредба обаче остава ключов фактор за бъдещото развитие на доброволческата дейност.
0 Comments