странно вътрешно безпокойство, макар да не можел да го обясни. Слага вериги при чешмата по пътя, а по телефона уведомява баща си, че се изкачва.
Пътят бил труден за преминаване – наложило се да форсира колата, докато стигне до металния синджир, който маркира началото на частната зона. Там забелязва нещо обезпокоително – снегът бил сивкавочерен. От сградата се издигал пушек, но пламъци не се виждали. Нямало и следи от хора или коли наоколо.
Илиев казва на съпругата си да заключи вратата и да остане в автомобила.
Вади от багажника малка секира и метален лост – първоначално мисли, че може да се наложи да се пази от кучето-пазач, но кучето не се виждало в двора.
Мъжът се промъква покрай задната част на хижата и вижда, че покривът гори. Влиза през страничен вход във фоайе, където има силен дим и заформящ се пожар, но не се качва нагоре. След кратък оглед излиза и се отправя към централния вход.
От тази страна пораженията били по-големи – навсякъде имало тлеещи въглени и гъст дим.
На разстояние 5-10 метра от входа, край кучешката колиба, Илиев забелязва три тела, проснати в снега. Това били познатите му Пламен, Дечо и Ивайло Иванов. Пламен и Дечо лежали по гръб, а третият – по очи. И тримата имали следи от кръв по главите и кожата им била с пепеляв цвят.
До едно от телата се намирал черен пистолет. Въпреки шока Илиев влиза отново вътре, за да потърси други хора, които знаел, че трябва да са там.
Вътре, особено по стълбите и във фоайето, вижда разхвърляни десетки гилзи. По негово мнение те били по-дълги и по-дебели от стандартните – около 3-4 см дължина и 7-8 мм дебелина. Гилзите били пръснати така, че според него приличало на следи от масирана престрелка.
На втория етаж димът бил толкова гъст, че не виждал нищо, затова се отказва да продължи нагоре.
Диян не намира Ивайло Калушев и Николай Златков, които по принцип са там. Предполага, че може да са си тръгнали с кемпера, който също липсвал от обичайното си място.
Според него, пътническият бус бил оставен по-надолу, близо до отклонението от шосето, а двата пикапа „Тойота“ вероятно били в гаражите на хижата.
След като си тръгва, Илиев среща граничен патрул на главния път и разказва какво е видял. По тяхна препоръка звъни на 112, след което провежда няколко разговора с полицията и Спешна помощ, докато се уточни точната административна зона на инцидента.
Малко след това се връща на мястото с пристигналите полицаи. От ръцете му са взети обтривки за наличие на барут, като той сам се съгласява на процедурата.
В показанията си Диян споменава, че не знае за конфликти между загиналите, но те понякога споделяли, че охраната на защитената зона водела до напрежение с хора, които не спазвали правилата.
Той подчертава, че през целия ден е бил на разположение на разследващите и е съдействал напълно.
Деян е бил регистриран по настоящ адрес в село Гинци, където попада и районът на хижа „Петрохан“. Според местни хора той е купил къща там и е живял с партньорката си, която е мексиканка. Двамата водели затворен начин на живот и почти не общували със съселяните си.
По думите на местните, няколко дни след случая Деян напуска набързо къщата си. При посещение на място не се откриват следи от неотдавнашно присъствие – в снега около дома липсват стъпки, което подсказва, че оттогава никой не е бил там.
Известно е още, че мъжът се занимава със спелеология и е инструктор по техническо пещерно гмуркане. В това си качество е бил близък с Калушев, включително са пътували заедно в чужбина, дори до Мексико.
От официалната информация се разбира следното:
• На 27 януари 2026 г. Ивайло Калушев, Николай Златков и Александър Макулев пътуват с кемпер до Бургас и село Българи, като с тях има и непълнолетно момиче.
• На 30 януари тримата се връщат в София и оставят момичето у дома ѝ.
• На 8 февруари около 9:30 ч. е подаден сигнал за кемпер, паркиран във Врачанския Балкан, местността Паталейна. В специализирания автомобил са намерени три тела с огнестрелни наранявания в областта на главата.
ГДБОП проверява Facebook профила на Ивайло Калушев и установява, че на 3 февруари е имало активност от IP адрес на сателитната мрежа Starlink. След официално запитване компанията предоставя приблизително местоположение на сателитната чиния – района около пещера Леденика край Враца.
Същия ден във Facebook профила на Калушев е публикувано стихотворението „Борба“ от Христо Ботев.
Остава съществен въпрос: Дали тази Facebook активност на 3 февруари е дело на самия Ивайло Калушев, или става дума за техническа дейност, която не доказва физическо присъствие?
Отговорът на този въпрос е важен, защото пряко влияе върху определянето на времето на смъртта и цялата последователност на събитията.
В заключение, разследването разкрива множество детайли, но някои ключови обстоятелства все още остават неясни и изискват допълнително изясняване.
0 Comments