Гръцкият продуцент Илиас Кокотос, който стои зад успеха на Дара на „Евровизия“, споделя в интервю за YouTube канала „КАЗАНО ЧЕСТНО ВСИЧКО“, че мастърът на песента “Bangaranga” е собственост на неговата компания K2ID Productions, а не на Virginia Records, управлявана от Саня Армутлиева. По негови думи, договорът с БНТ е напълно ясен – K2ID Productions създава цялото българско участие, прави основната финансова инвестиция и запазва правата върху мастъра на песента.
Кокотос уточнява, че по договор именно неговата компания е трябвало да продуцира целия проект за „Евровизия“ от българска страна, докато БНТ избира изпълнителя. След като Дара е избрана, екипът на K2ID Productions създава песента, концепцията и сценичното изпълнение, донесли победата на България на конкурса.
В отговор на въпроса защо “Bangaranga” се води продукция на K2ID Productions Ltd, а не на Virginia Records, Кокотос пояснява: „Защото ние притежаваме мастъра на песента.“ Той допълва, че така е записано и в договора с БНТ – компанията му финансира проекта, а правото върху мастъра е начинът, по който се възстановяват направените разходи.
https://youtube.com/watch?v=Vw-ncaeuseM%3Fsi%3Dqz_ildSjA38_nMY9
Продуцентът подчертава също, че вложените от K2ID Productions средства за участието на Дара са били много по-големи от сумата, описана по договор с БНТ. По този начин Кокотос ясно посочва, че финансовата основа на проекта е извън Virginia Records – лейбъла на Саня Армутлиева.
Той признава, че Virginia Records има сериозен принос за развитието на Дара през годините, но прави разграничение между този факт и конкретната победа на „Евровизия“. По думите му, Дара не „пада от небето“ – тя е артист на Virginia Records и компанията я е подкрепяла дълго време. Все пак, проектът, с който България печели, е изцяло продуциран от екипа на Кокотос.
„Всички знаят кой наистина беше продуцентът на този проект“, казва Кокотос. Той коментира и опитите на хора, които не са били част от активния екип, да си припишат заслугите след успеха: „Когато дойде успехът, всеки иска парче от него.“
Кокотос разкрива също, че е бил против промо-турнето и видеото, тъй като според него те не оказват влияние върху крайния резултат. Въпреки това се съгласява с тях, за да избегне конфликти при организацията, но подчертава, че решаващи са били трите минути на сцената.
Сценичният режисьор Фредерик Бенке има ключова роля за успеха. Кокотос разказва, че лично го е убедил да се включи в проекта и е поставил ясна задача – да избегне стандартния подход с „една жена и четирима танцьори“, като създаде нещо различно и запомнящо се. По думите му, ако Дара беше представена по начина, по който е участвала в националната селекция, резултатът щеше да е друг.
Може би тази история показва колко много детайли и екипна работа стоят зад един голям успех, дори когато публиката вижда само няколко минути на сцената.
0 Comments