85%, без това да е обозначено върху етикета, показва проучване на Активни потребители. Организацията за седми път извършва проверка на сиренето, което се продава в търговската мрежа у нас.
От изследваните 36 различни марки, само при 15 (42%) съдържанието на вода е под 60%. Останалите 21 марки (58%) са с водно съдържание над 60%.
Съгласно Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, ако водата в сиренето надвишава 60%, но са спазени технологичните изисквания за производство, на етикета трябва да се посочи, че продуктът е „саламурено сирене с повишено водно съдържание“, припомнят от „Труд“.
В допълнение, нормативната уредба предвижда такова сирене да се търгува само в опаковка, а не насипно.
От Активни потребители са закупили 36 марки бяло саламурено сирене от магазините, като сред тях има както по-евтини (под 10 лв./кг), така и по-скъпи продукти (над 20 лв./кг). В проучването не са включени сирена, на чиито етикети изрично е посочено повишено водно съдържание. Закупените продукти веднага са изпратени за лабораторен анализ.
Изследването цели да определи количеството вода и сухото вещество в бялото саламурено сирене, произведено у нас и продавано в големите търговски вериги. Данните показват, че при 19 от марките (53%) водното съдържание варира между 60 и 70%.
При две марки – “Бачково” и “Свежо сирене Ракево Милк”, съдържанието на вода надхвърля 70%. Това означава, че тези продукти фактически не са произведени по стандартната технология за бяло саламурено сирене и вероятно са рискови за консумация, коментират от Активни потребители.
Най-голям е делът на продуктите с водно съдържание между 60 и 70% – общо 19 (53%). От Активни потребители обясняват, че това най-вероятно са бързозреещи сирена, при които не е спазен технологичният период на зреене.
В сравнение с данните от предишното изследване през 2022 г. се наблюдава известно подобрение. Тогава при 73% от продуктите е било отчетено съдържание на вода над 60%, докато сега този дял е спаднал до 58%.
Положителна тенденция се отчита и при сирената с изключително високо водно съдържание – над 70%. През 2022 г. това са били 12 марки от 48 (25%), а сега са едва 2 марки (5,6%).
Много от марките, включени в сегашното проучване, са били изследвани и през 2022 г. При голяма част от тях водното съдържание вече е под регулаторния праг от 60%.
Положителни резултати са отчетени за продукти с търговски имена като Саяна, Боженци, Добротица, К-Брей, Белиса и Йовчев. При други марки положението остава непроменено – например Ситово и Млекаря 79 са били и продължават да бъдат бързозреещи, отбелязват от Активни потребители.
– “Особено остава положението с продуктите брандирани като “Млекарница Ракево милк” или “Ракево Милк Трей”. Те традиционно продължават да залагат на ментета под името “свежо сирене”, каквото и да значи това, с водно съдържание от шокиращите 85%, което очевидно няма нищо общо със сиренето.
– Сред другите продукти под този бранд има и стандартни бързозрейки. Явно няма контролен орган в България който да може да спре Ракево да бълва сирене-менте, сглобено по неустановена технология”, пишат от Активни потребители.
Проверките на Активни потребители продължават да разкриват нарушения при опаковането и етикетирането на млечните продукти. При 16 от 36-те закупени марки са открити проблеми.
Най-често срещаните нарушения са липсата на информация като партиден номер или срок на годност. Освен това, въпреки забраната, някои продукти с високо водно съдържание все още се продават насипно.
При част от предложенията на пазара се натрупват няколко нарушения наведнъж – необявено съдържание на вода, липса на срок на годност или партиден номер, както и продажба без опаковка.
В някои случаи тези нарушения могат да се разпознаят и визуално от купувачите, но по думите на Активни потребители, контролният орган – Българската агенция по безопасност на храните – не обръща внимание на проблемните марки.
Асоциацията за защита на потребителите настоява да се забрани напълно предлагането на имитиращи продукти като сирене, кашкавал и кисело мляко. Председателят Пейо Майорски заявява, че Министерството на земеделието и храните трябва да промени законите така, че тези продукти да не могат да се наричат по този начин и да не приличат на оригиналните по външен вид. „Българското саламурено сирене и българското кисело мляко са традиционни национални продукти, които вече са със защитено наименование на произход в Европейския съюз. Те не трябва да бъдат по никакъв начин имитирани, дори и на родния пазар“, коментира той. По думите му, трябва да се направят стъпки за защита и на българския кашкавал в ЕС.
Недопустимо е да се произвеждат имитиращи версии на тези три национални продукта, които външно наподобяват оригиналите и така заблуждават потребителите с по-ниски цени. Майорски смята, че държавата трябва да въведе регулации, според които само продуктите, произведени по традиционен начин и с истинско мляко, да могат да носят имената сирене, кашкавал и кисело мляко. Останалите имитиращи продукти трябва да се предлагат под други наименования и форми – например бяла буца, жълта пита или бяла вода, а етикетите им да бъдат ясно четими, с големи букви.
МЗХ и Българската агенция по безопасност на храните трябва да засилят контрола по цялата верига – от производителите през търговците до магазините, допълват от Асоциацията за защита на потребителите.
Според данните на МЗХ за производството на млечни продукти в България, ситуацията остава тревожна. През миналата година близо 20% от кравето сирене е било с добавени растителни мазнини, показва анализът на министерството. Общо през годината са произведени 53 641 тона сирене, от които 12 219 тона са с палмова мазнина. За сравнение, през 2022 г. е произведено 52 460 тона сирене, включително 12 371 тона с растителна мазнина – намалението е минимално, едва 1,2%.
Производството на фалшиво сирене е 2,5 пъти по-голямо от това на овче сирене, което за цялата година достига около 4900 тона, като бележи спад с 11,6% спрямо предходната година. Миналата година мандрите са използвали 3615 тона суровини с немлечен произход (мазнини и/или протеини), сочат още данните на МЗХ.
През 2023 г. 235 преработвателни предприятия са предоставили информация за преработеното мляко и произведените млечни продукти. Общо са преработени 713 млн. литра сурово мляко (включително доставки от ЕС и трети страни). 94% от това количество е краве мляко – с 3% повече спрямо 2022 г. Овчето мляко заема второ място с дял от 3,8% и е с 12,2% ръст за 2023 г. Козето мляко е 1,7% от общото и е увеличено с 1% спрямо предишната година. Преработеното биволско мляко и смесите са 0,5%, като тук има спад от 4,6%.
Освен суровото мляко, млекопреработвателите са вложили допълнително 4 807 тона концентрирано мляко, 5 211 тона мляко и сметана на прах, 2 377 тона млечен концентрат и 234 тона други млечни продукти (като сметана, закваска, суроватка). През изминалата година са използвани и 3615 тона суровини с немлечен произход.
За 2023 г. са отчетени 153 928 тона заквасени млека, 64 млн. литра пакетирано мляко, 62 331 тона бяло саламурено сирене и 26 308 тона кашкавал. Производството на пълномаслено и обезмаслено заквасено мляко нараства, но заквасеното мляко за пиене намалява със 17%.
Произведеното количество кашкавал за 2023 г. е с 5% повече спрямо предходната година. Кашкавалът от краве мляко бележи ръст от 6,4%, докато този от овче мляко намалява с 14,3%. Основният дял (93,4%) се пада на кашкавала от краве мляко.
Бялото саламурено сирене също се увеличава с 1 057 тона (1,7%) спрямо 2022 г. Най-голям дял – 86,1% – заема това, произведено от краве мляко. Сиренето, направено от други видове мляко (различни от кравето и овчето), се увеличава с 15,8%. Производството на топени и пушени сирена е с 3,5% повече през 2023 г., а останалите видове сирена (като меко и синьо сирене) също бележат ръст – с 36,1%. Наблюдава се и сериозно увеличение на другите млечни продукти – с 450 тона.
Като цяло, данните показват, че макар и да има лек напредък по отношение на качеството и контрола, предизвикателствата пред българските млечни продукти остават. Въпросът за прозрачността и спазването на стандартите ще продължи да бъде актуален.
0 Comments