Кой всъщност живее добре и по какви причини? А кой не се справя и защо?
Виждам ясно, че там, където животът не върви, има прекалено много „евтин допамин“: храна, телевизия, игри, безкрайни дребни покупки, социални мрежи, дълги разговори по телефона (обсъждане на приятели или сюжети от сериали).
Вече от около двадесет години няма никакъв прогрес в кариерата, професионалното развитие е в застой. Връзките са трудни, често зависими. Жилището е наследство от бабите ни, а доходите стигат едва за прехрана. Външният вид е по-стар от реалната възраст.
Грижата за здраве, спорт или личностно развитие, за които често се говори, изобщо не намират място в този начин на живот.
Пътувания? Занимания с децата? Козметик? Или е твърде скъпо, или просто няма време.
Съжалявам най-вече децата. Докато възрастните са на брега с барбекю за всеки празник, децата тичат наоколо. „Но на чист въздух имаме нужда от вашите изложби!“
Грижата за децата се свежда до осигуряване на някакво средно образование, а после детето е оставено да се справя само. Предават се истории как някое момче било наказано с колан, израснало, забогатяло и построило къща на родителите си. А тези, които не са се замогнали, явно не са били напляскани достатъчно…
Вече мина времето, когато „основното е да работиш. Всичко ще бъде!”. Днес, тези, които работят най-много, често получават най-малко.
През 2000 година целта беше да живеем като родителите през 80-те: апартамент, вила, море.
Сега младите се трудят, за да имат живот като нашия между 2005 и 2010 г. Изглежда сякаш постоянно се връщаме назад. Гоним нещо недостижимо. В тази надпревара за материалното, повечето хора не намират време за себе си. Парите са на първо място… И обществото се разслоява все повече.
Какво следва?
Остава само да се адаптираме, да се променим, да опитаме нещо ново.
Не виждам друг вариант.
Както казват, ако искаш промяна, трябва да спреш да правиш всекидневно едно и също.
„Ако посееш навик, ще пожънеш характер; ако посееш характер, ще пожънеш съдба.“
Какво трябва да променим?
1. Обличайте се по-добре.
Привичката да се обличате небрежно се отразява върху всички аспекти на живота.
Постепенно жената свиква на прекомерни икономии, спира да сравнява, да избира най-доброто. „И така ще стане“ се превръща във водещ принцип.
2. Яжте по-качествена храна.
Докато с дрехите нещата не са толкова прости (дори хората с ниски доходи често имат пълен гардероб, но малко полза от него), при храната всичко е по-ясно: когато човек премине към нискокачествена храна, подсъзнанието веднага го поставя сред бедните. Опитайте се да излезете от този кръг! В крайна сметка човек е това, което яде, пие, гледа и облича година след година.
„Седенето на тестени изделия“ е любимият начин на жените да спестят за парфюм, кожено палто или екскурзия. Това не подобрява живота, а само го влошава.
3. Навикът да се угажда ежедневно.
Постоянното купуване, поръчки, шофиране, преяждане, прекаляване с алкохол, забавление и безцелно мотаене са сигурен знак, че човекът не е научил как се държи на дълги разстояния. Тези хора се нуждаят от постоянна „доза“, а след това идва умората, която спира всяко развитие.
4. Прекалено постоянство.
Колкото и странно да звучи, въртенето в кръг пречи на промяната. Ако години наред работиш на едно място, общуваш с едни и същи хора, гледаш същите филми, почиваш на познатите места – няма как да се появи нов живот.
5. Постоянна заетост.
Може да изглежда, че колкото повече работи човек, толкова повече постига. Това е заблуда. Такъв човек няма време дори да си поеме дъх, камо ли да помисли за бъдещето. Умората и изтощението му пречат да живее по-иначе.
6. Етикетиране.
„Само арогантните чиновници живеят добре“, „Такава работа се намира само чрез връзки“, „Богатите са алчни и зли“, „Сами не можете да си изкарвате такъв хляб“.
Ако човек каже „не можеш“, съдбата просто свива рамене.
Невъзможно е, това значи просто – невъзможно.
Това са размисли, които се появяват често, когато човек наблюдава ежедневието около себе си. Понякога промяната започва именно с малки, но съзнателни стъпки.
0 Comments