През целия си живот със съпруга ми сме поставяли децата си на първо място.
Когато се появиха, той започна да работи втора работа и се трудише неуморно, само и само децата да не се лишават от нищо.
Най-малката ни дъщеря, Олга, израсна като умно и красиво момиче.
В училище постоянно я хвалеха, а тя напълно оправдаваше всичките очаквания, които имахме към нея.
До навършването на 19 години Олга беше изцяло погълната от ученето и не обръщаше внимание на момчетата около себе си. После забелязах, че започна да се разхожда сама.
Малко по-късно Олга реши да ми сподели всичко. Призна, че се е влюбила в момче, което й представили приятелите й.
След няколко месеца дъщеря ми пожела да ни запознае с него. И двамата със съпруга ми бяхме любопитни да разберем кой е спечелил сърцето на Олга.
Приготвих различни ястия и подредих масата с всичко най-добро за госта.
Момчето изглеждаше добре, беше учтив и като цяло създаде добро впечатление.
През цялата вечер обаче не ме напускаше мисълта, че ми е познат, и усещах някакво неприятно чувство.
След известно време се сетих откъде го познавам – бях го виждала в списък за издирване. Веднага казах това на дъщеря си и на съпруга ми.
– Оля веднага започна да ме убеждава, че си въобразявам. Но сега наистина се тревожа за дъщеря си. Как да постъпя?
Тази история ясно показва колко е трудно да се реагира, когато интуицията говори, а доказателствата все още липсват. Понякога родителските тревоги не са без основание.
0 Comments