Познаваме го като актьор, певец, продуцент и най-вече като ярка личност. Каквото и мнение да имате за него, едва ли ще сгрешите. Това е Александър Сано – човек, който използва своята популярност по-скоро с разум, отколкото с его. Той никога не се колебае да нарича нещата с истинските им имена, защото е добре запознат с реалността около себе си.
Сано води новото екстремно шоу на bTV „Островът на 100-те гривни“ заедно с модела Диляна Попова. Снимките във Филипините са били не само екзотични, но и изпълнени с реални опасности, за които той разказва открито пред нас.
Той говори без заобикалки за случилото се пред Народния театър, инцидента с Владо Пенев и споделя неща, които рядко ще чуете толкова откровено от друг.
– Сано, „Островът на 100-те гривни“ вече върви, но теб лично с нещо ли те изненада? Беше ли подготвен за това, което те посрещна във Филипините?
– Абсолютно всички, които бяхме там, сме пълни новобранци. Никой до момента не е правил такъв формат. Креативният продуцент Ники Николов, който седи зад него, има изключителен опит в правенето на риалити формати, даже смело мога да твърдя, че той е най-добрият в тази държава за това.
В оригиналната версия участниците са 100, докато при нас бяха 30, което наложи доста промени в структурата на играта – с които той се справи отлично.
В телевизията имам известен опит, два пъти съм водил предавания, но въпреки това не се смятам за телевизионен човек. Основната ми професия е различна, силата ми е другаде. Решението да се включа взех буквално на момента – ако го бях обмислял дълго, вероятно изобщо нямаше да отида. Най-вече ме привлече идеята да направя нещо различно от обичайното, да изляза от напрегнатото си ежедневие и да се разтоваря.
– Наричаш го разтоварване?! 54 последователни снимачни дни без нито един ден почивка, и то на място, което рязко се различава от България, звучи по-скоро изтощително…
– Точно толкова – 54 дни, в които шепа хора от екипа, който беше общо 120 души, нямахме абсолютно никаква почивка. Като добавим и условията – висока температура, изключително влажност – всичко става още по-трудно. Но човек свиква с физическите изпитания. Най-трудно беше в първите десет дни – тогава не знаехме дали ще се справим.
Поради непрекъснатите си ангажименти досега съм изгледал само 5-6 епизода. Това, което виждам, ме кара да се чувствам удовлетворен от резултата. Пред очите ми се случваха неща, които не вярвах, че са възможни – невероятни обрати, благодарение на правилния подбор на участници.
Щастлив съм, че участвам в този проект, напълно лишен от цинизъм и евтини прояви. Форматът е такъв, че спокойно мога да го препоръчам на семейството си да го гледаме заедно.
– Мястото, където снимахте, е дом на едни от най-отровните змии и медузи в света. Това не те ли притесни?
– О, да, и не малка част от тези същества на нашата планета, чиято среща определено беше предизвикателство, всъщност могат да доведат и до летален край. Аз, например, умишлено избягвах водата, където шанса да срещнеш една изключително отровна медуза, не е никак малък. И наистина видях, а в случая говорим за медуза, от която можеш да умреш веднага. Реших да не си правя експерименти.
– Докато бяхте разделени със съпругата ти Нели, на хиляди километри, веднага тръгнаха слухове – включително и за връзка с Диляна Попова. Как реагирахте на това?
– Приложихме в максимални дози интелект и все пак някаква зрялост. То всеки път е неприятно, просто всеки следващ път е по-малко неприятно. Поглеждаш и казваш: Нищо ново под Слънцето! Според мен вече много малка част от хората обръщат внимание на това. В крайна сметка кучето си лае, керванът си върви, ние сме си екстра.
Работихме здраво, но създадохме и много приятелства – всички, които участваха, останаха в отлични взаимоотношения, което е ценно.
А що се отнася до глупостите – какво да кажа, те не спират. Особено след като се случиха още по-абсурдни неща преди няколко дни, като нападенията над артисти и пречките пред публиката пред Народния театър.
– Как си обясняваш това, което стана пред Народния театър?
– Аз добре го разбирам. Но ние като хора на зряла възраст, като общество, трябва да започнем да си задаваме въпроси и да им даваме отговор. Иначе просто седим мързеливата и чакаме някой да ни предложи поредната тъпотия, а така наникъде няма да мръднем.
Всичко е просто: няколко души организираха изключително долнопробен, бездарен и некадърен „театър“ с цел да отклонят вниманието от по-сериозни проблеми, които имаме като общество. За другото не искам и да говоря…
Няма как нормален човек да счете, че има нещо редно в акцията на хора, 90% от които сигурно не са стъпвали в театъра, не са прочели дори една пиеса, камо ли гледали. Това са някакви абсолютни малоумници, без извинение!
Тези хора не са направили нищо за себе си, не са инвестирали в собственото си развитие, а са просто лумпени, очевидно платени, за да присъстват. И това е толкова ясно за всички, че няма какво повече да се добави.
Това ли е най-големият проблем в държавата? Все едно нямаме други, освен една пиеса, която тези хора дори не познават, нито са гледали.
Виж и пример с нашата постановка „Отблизо“, която играем с Луиза Григорова. Ако дойдете, ще видите колко много промени сме направили по текста и сцените. А сега се случва така, че някой протестира срещу нещо, което не е гледал?
Започнаха разпалените дискусии и в социалните мрежи, затова попитах нещо съвсем просто: „Ок! Какво би следвало да направи интелигентен, цивилизован човек?“
Отиваш, дори и ако имаш предварителни съмнения, гледаш представлението и ако наистина го намериш за обидно към държавата и предците си, реагираш.
Лично аз, ако видя такова нещо, ще наддам вой и ще попитам как е възможна такава простотия! А тези хора твърдят нещо, без изобщо да са го видели?! Това означава само едно: Ти си безмозъчен дебил! Само безмозъчен дебил може да отива и да вандалства за нещо, което не е видял. А ако го гледаш и видиш, че няма нищо смущаващо, тогава какво правим?
– Ами посипваме си главите с пепел, както обикновено… И за пореден път сме лишени от рационалност.
– Именно, точно. Само че цялата тази полюция много бързо лъсва. Тя е с цел отвличане на вниманието от други много сериозни проблеми, които се случиха само няколко дни след това. Проста работа. Ясно е къде се намираме и в какви лайна, пак без извинение.
– А счупването на очилата на Владо Пенев беше ли върхът на този абсурд?
– Това е толкова нелепо, че няма накъде! Това са някакви келешчета, докарани кой знае откъде, които най-малко са виновни, защото никой не ги е възпитал и ограмотил. И съм сигурен, че огромната част от тях са страшни фенове на „Под прикритие“ – сериал, в който Владо Пенев е едно от основните действащи лица и е един от актьорите, направили така, че този сериал да е със статут на култ и до ден-днешен. И същите тези малоумници седят сега и викат срещу него. Чакайте! Не мога да разбера?!
Вие сте фенове и много му се кефите или… отишли сте там за по 80 лева на човек, за да викате и да се правите на мъже, просто защото нямате никаква собствена стойност, никаква идея накъде отива живота ви и какво правите.
И вместо да се замислите за това да станете полезни първо на себе си, после на обществото, вие сте по инерция, и се поддавате на всякакви лумпени да ви манипулират. Ако това ви е избора, ок!
– Не е ли всичко това своеобразен портрет на случващото се у нас – не само пред театъра?
– О, да, даже това е директна илюстрация, извадка на цялата болест в България! Това е абсолютно показно, от близък план, от първи ред на това колко е болно това общество. И ние трябва първо да го осъзнаем, да започнем да си го признаваме – така, както правят алкохолици и наркомани преди да започнат същинското си лечение. Ние трябва да си признаем, че като общество сме стигнали дъното!
Въпреки всичко, тази ситуация не трябва да се тълкува като масова атака срещу театъра. Просто тези хора намериха подходящ повод. Ако не беше това, щеше да е друго. Днес е театър, утре ще е нещо съвсем различно, ако им се стори удобно – няма значение какъв е обектът.
– Като отвори дума за „Под прикритие“, защо не участваш в продължението?
– Аз, да съм жив и здрав, след две години и половина ще стана на 50. Ако малко от малко в живота си не съм разбрал, че наистина нищо не е на всяка цена, значи имам страхотни проблеми и би следвало да съм от категорията на глупаците, които обсъждахме досега.
Смятам, че съм извървял важни стъпки в живота си, надявам се смислени, и всеки ден получавам обратна връзка от хората, с които се срещам. Да съм допринесъл за нечия усмивка носи отговорност, която те кара да обмисляш решенията си.
Предложението, което получих за продължението, не ми се стори реализируемо. Затова отказах. Искрено се надявам да греша и пожелавам на колегите си всичко най-добро – да направят сезон, достоен за името на сериала.
Прецених, че не искам да рискувам да съм част от нещо, което може да се окаже неуспешна версия на проект, в който съм вложил най-добрите си години. Просто не бях убеден в концепцията и затова не се включих – причината е само тази.
С колегите ми съм в отлични отношения, уважавам ги искрено. Не съм конфликтен човек и не съм се карал с никого – решението беше чисто професионално, защото не вярвам в предложената идея. До тук е цялата драма.
– Да се върнем пак на „Островът на 100-те гривни“. Докато беше далеч, в личния ти живот се появи нещо специално – първото ти внуче. Свикна ли вече с това?
– (смее се) както казва един приятел – ние сме баба и дядо, сякаш правени с Chat GPT. Изглежда нереално, но е факт. Но това е едно от нещата, които най-много ме зареждат. Просто когато отидем и сме покрай бебето, покрай децата там изобщо, мога да ти кажа, че това са едни от най-хубавите ми мигове в живота в последно време
0 Comments