Списъците за екзекуции минават през неговите ръце – той лично ги подписва, често включвайки стотици имена наведнъж. Върху тези документи често оставя зловещи бележки като „пребий“ или „елиминирай“.
Точната дата на раждане на една от най-зловещите фигури на 20 век не е напълно изяснена – според някои източници тя е 18 декември, а според други – 21 декември.
Йосиф Висарионович Джугашвили, по-известен като Сталин, е роден през 1878 г. в грузинския град Гори. В младежките си години носи прякора Коба – по името на герой от грузински роман, символ на неговите ранни революционни стремежи.
След образование в православната семинария в Тбилиси, Сталин се включва в болшевишкото движение и постепенно се издига в партийната йерархия. Въпреки че първоначално Ленин го подкрепя, с течение на времето отношенията между двамата се влошават.
Снимка: Profimedia
В своето „политическо завещание“ Ленин отправя предупреждение към партията за жестокостта на Сталин и предлага неговото отстраняване от поста генерален секретар. Сталин обаче успява да укрие този документ и да затвърди властта си. Чрез брутални чистки, принудителен труд и масови убийства съветският лидер става отговорен за смъртта на между 6 и 20 милиона души в периода 1920–1953 г.
След смъртта на Ленин през 1924 г. сталинският терор започва постепенно. Като генерален секретар на Комунистическата партия, той първо се разправя с политическите си опоненти. Основните му съперници – Троцки, Зиновиев и Каменев – стават първите жертви на репресиите.
Троцки е изгонен от страната, докато Зиновиев и Каменев са екзекутирани след инсценирани процеси. Един от най-тежките престъпления по време на режима на Сталин е Гладоморът – умишленият глад в Украйна през 1932–1933 г.
Снимка: Profimedia
Сталин нарежда насилствена колективизация на земеделието и изземване на зърното от украинските селяни, което причинява смъртта на между 3,5 и 7 милиона души. На селяните е забранено да напускат селата си в търсене на храна, а тези, които крият зърно, са подложени на жестоки наказания.
Гладът е използван като средство за потискане на украинската национална съпротива срещу колективизацията. Свидетелства разказват как хората са били принудени да ядат всичко, което намерят – от кора на дървета и трева до насекоми и домашни животни, като често това води до отравяния и болести.
Семействата са били изправени пред невъзможния избор да разпределят оскъдната храна между децата си, понякога избирайки кое дете да оцелее. Селата се превръщат в призрачни места с празни домове и тишина, нарушавана единствено от виковете на гладни и умиращи. В крайните случаи са документирани и случаи на канибализъм.
Снимка: Profimedia
Истинският мащаб на сталинския терор става видим по време на Голямата чистка (1936–1938). В този период НКВД (тайната полиция) извършва масови арести, изтезания и екзекуции. Сталин лично одобрява списъците за разстрел, често съдържащи стотици имена, като в документацията поставя заплашителни бележки като „пребий“ или „елиминирай“. По архивни данни само през 1937–1938 г. са екзекутирани поне 681 692 души.
Особено жестоко е отношението му към определени етнически групи. Поляците, които са едва 0,4% от населението на СССР, съставляват цели 12,5% от жертвите на Голямата чистка. Сталин издава заповеди за депортиране на цели народи като чеченци, кримски татари и волжки немци, много от които загиват по време на пътуванията или в изгнание.
ГУЛАГ – съветската мрежа от трудови лагери – се превръща в друг символ на сталинския терор. Милиони хора попадат в тези лагери, където са принудени да работят в изключително тежки условия.
Снимка: Profimedia
Затворниците получават минимално количество храна – често едва 300–400 грама черен хляб на ден и рядка супа. Работят при минусови температури, а мнозина умират от изтощение. Работният ден достига до 14 часа, като затворниците трябва да изпълняват непосилни норми в мини, гори и по строителни обекти.
Те спят в пренаселени бараки върху дървени легла, често без отопление при сурова сибирска зима. Лошите хигиенни условия водят до разпространение на болести като тиф и дизентерия. По официални данни в лагерите са загинали над 116 000 души, като се смята, че действителният брой е много по-голям.
Параноята на Сталин достига дори най-близките му сътрудници. Той нарежда да бъдат екзекутирани редица високопоставени военни, сред които и маршал Тукачевски.
Снимка: Profimedia
Дори началникът на НКВД Ягода, който организира първите чистки, впоследствие става жертва на същата репресивна машина и е екзекутиран. Същата съдба сполетява и наследника му Йежов. Сталин използва сложна система от доноси, за да контролира населението.
Гражданите са подтиквани да докладват за „врагове на народа“, като това често води до случаи, в които съседи докладват за съседи, а деца – за собствените си родители. НКВД прилага брутални разпити, мъчения, заплахи към семейства и психологически натиск, за да получи самопризнания.
Сталин умира на 5 март 1953 г. след инсулт в дачата си край Москва. Той е намерен проснат на пода в стаята си, след като никой от персонала не се осмелява да влезе дълго време.
Снимка: Profimedia
Въпреки че са извикани лекари, страхът от реакцията на Сталин при евентуално събуждане ги възпира да се намесят веднага. След няколко дни страдания, той умира в 21:50 ч. Сталин оставя след себе си общество, белязано от тежки травми, и система на терор, която влияе на животите на милиони още дълго след смъртта му.
Сталиновият терор оставя силен отпечатък и върху културния живот. Художници, писатели и интелектуалци са под постоянно наблюдение и принуждавани да създават произведения в прослава на режима. Мнозина попадат в ГУЛАГ или са разстреляни по обвинения в „антиреволюционна дейност“.
Според оценки, по негово време изчезват над 2000 творци и писатели. Цензурата е пълна, а свободата на изразяване практически не съществува.
Книгите се редактират, за да се премахнат „неподходящи“ личности, а снимките се ретушират, за да изчезнат политическите противници на диктатора. Тази целенасочена манипулация на историята и културата създава атмосфера на страх и подозрение, характерна за цяло поколение съветски граждани.
Личността на Сталин и последствията от неговия режим остават тема на разгорещени дебати и днес. Историческият му отпечатък е толкова дълбок, че продължава да влияе върху разбирането за власт и общество в съвременния свят.
0 Comments