Сърцераздирателните думи на бащата на Сиана: „Казаха ми да не я виждам…“

Днес (3 април) ще се състои погребението на 12-годишната Сиана, която остана
завинаги дете и се превърна в поредната цифра от черната статистика на жертвите
на пътя у нас.

Баща ѝ Николай Попов съобщи, че не може да се сбогува с дъщеря си, тъй като тя ще бъде изпратена в последния си земен път в затворен ковчег.

Детето почина след катастрофа на пътя Плевен – Луковит в понеделник (31 март).

Ученичката е била на път със своите баба и дядо в първия ден от пролетната ваканция.
Техният автомобил е бил пометен от тежкотоварен камион на участъка Телиш – Радомирци.

Дядото на Сиана, Георги Ламбев, е в тежко състояние и в кома в Плевенската болница. Мъжът, дългогодишен пожарникар, все още не
знае за трагедията с внучката си.

Детето е починало в ръцете на баба си по път за болницата.

Ето и цялото писмо на оскърбения баща Николай Попов:

„Днес е погребението на Сияна. Изпращаме я в затворен ковчег. Казаха ми, че ще
полудея, ако я видя……, а ми трябват сили за да се боря в нейно име това да спре.
Сияна трябва да спре това безумие. Явно това е била нейната мисия на този свят.
Да дойде за малко и да свърши добри неща, после да отлети.

Едно мило и красиво дете никога повече няма да види слънцето, да се смее и да
играе.

Не мога да правя дори елементарни неща. Не мога отида до магазина, не че имам
нужда от нещо…..пред магазина често стои просяк на който със Сияна купувахме храна.
След училище тя ходеше понякога сама до там за да купи на този човек сандвич,
колбас или нещо друго за хапване.Такава беше тя. Този спомен ме разкъсва!

Прибирахме и десетки бездомни животинки, грижихме се за тях и им търсехме дом.

Не я карах насила! Тя го искаше! Искаше да помага и да твори добро.

Тя беше ангел!

Уби я безхаберието, наглоста и корупцията. Запазените марки на родната държава.

Борбата сега започва!

Моя лична кауза от тук нататък ще бъде нито едно дете да не загине на пътя премазано
като Сияна! Ще ходя, ще ровя, ще търся за да разбутаме този кошер химикалкодържачи-престъпници
и някой да свърши нещо. Не утре! Днес, сега и веднага.

Сияна беше художник. Творец! Рисуваше прекрасно, чак сега разбрах какво е значела
една от последните и рисунки.

Тя е усещала……нашите разплакани очи или нейните страдащи от болка.

Почивай в мир любов моя! Ще довърша твоята работа и пак ще бъдем заедно.

С обич: Тате.