Възрастна жена си беше закупила най-основните продукти, с които може да преживее следващата седмица. В количката ѝ имаше боб, яйца, мляко, хляб, сирене и няколко домата.
Оказва се обаче, че не ѝ достига един лев и тя каза на касиерката: – Моля Ви, махнете няколко домата, за да излезе сметката точно! На което касиерката ѝ отвърна: – Ама госпожо, вижте каква опашка се е събрала, нямаме толкова време! Един също толкова нетърпелив господин извика:
– Давайте по-бързо, имам по-важни ангажименти – като потропа с крак. Но никой не помисли, че жената има нужда само от 1 лев, което едва ли би засегнало нервния господин или останалите 20 души на опашката. Очите ми се насълзиха, докато жената трепереше от притеснение. Касиерката я отпрати и ѝ каза:
– Отстъпете настрани и когато намерите 1 лев, елате да си вземете покупките. Жената се отдръпна и започна да търси в явно празното си портмоне. Вероятно щеше да си тръгне без нищо и най-вероятно щеше да остане гладна, тъй като беше 8 часа вечерта. Подходих към нея и ѝ предложих 2 лева, на което тя ме погледна със сълзи в очите и ми каза: – Ама аз кога ще Ви видя, за да Ви ги върна? Отговорих ѝ:
– Вземете ги, моля! Вие имате по-голяма нужда от тях. Всеки може да се окаже на вашето място!
– и настоях, докато тя ми каза: – Бъди жива и здрава! Тези думи ми достигат, дават ми сили. Нека не забравяме да бъдем преди всичко хора и да си помагаме, дори когато на нас не са помагали, дори когато парите не ни стигат – нека бъдем ЧОВЕЦИ!
0 Comments