Единственият българин в Топ 100 на ФИФА? Христо Стоичков.
Единственият български голмайстор на световно първенство? Христо Стоичков.
Единственият българин, печелил „Златната топка“? Христо Стоичков.
Друг такъв български футболист има ли? Няма.
Сред пожълтелите архиви, под звуците на времето, се пазят безброй спомени за Камата. Един от тях е позабравено интервю от края на 80-те, направено малко след като печели анкетата на ИСС „Старт“ за Футболист на България. Публикувано е в бр. 51 на вестник „Футбол“ от 18 декември 1989 г., с автор Георги Бойчев.
– Сега е време за футбол! –
Това казва футболистът на годината, капитанът на ЦСКА и националния отбор – Христо Стоичков.
Да видиш български футболист, след когото да върви тълпа от хиляда души, е рядкост. Всеки иска да го поздрави, да го докосне, а Стоичков спира при всеки, раздава автографи, особено на децата.
Едно момче прошепва на приятеля си: „Ела да му видим колата!“ Христо се обръща и с усмивка го тупа по рамото: „Нямам кола, моето момче. Само ще се разкарваш напразно.“ Момчето не вярва и продължава да върви с тълпата. Как е възможно неговият кумир да няма кола?
Когато пристигам пред дома на Христо, от отворената врата се носи гласът на Мирослав Илич. Освен със сръбска музика, Камата ме посреща облечен в екип на… „Барселона“. Няма нужда от повече думи – пристрастията му в трансферната битка между гръцкия „Панатинайкос“ и испанския гранд са напълно ясни.
Стоичков все още живее в „Младост“ при тъща си, но скоро ще обзавежда новия си апартамент. Докато говорим, съпругата му Мариана готви в кухнята, а малката Михаела (на годинка и три месеца) носи една по една всичките си играчки. Според детските представи това е висша форма на приятелство. Вземам я на коленете си, а тя от удоволствие… се напишква. След секунди грабва съдийска свирка, надува я и сочи напред: „Дузпа!“ Има ли по-добър изпълнител от баща ѝ?
– Май че има – смее се Стоичков. – Моят пръв учител на дузпи е кумът ми Атанас Узунов. Играли сме безброй пъти по пет дузпи, но никога не съм го побеждавал.
– А как се научи да изпълняваш свободни удари?
– Лично майстор Бонев ми е преподавал – от залагането на топката до замахването. Затова съм му изключително благодарен.
Кои са хората, които Стоичков никога няма да забрави?
– Задължен съм на много хора, но двама са най-важните – Огнян Атанасов и Сава Савов. Първият ме откри за футбола, а вторият ме направи човек.
Той обаче не крие и тези, на които никога няма да прости.
– Не съм злопаметен, но има двама души, на които няма да простя. Ради Стефанов, който ме нарече „пълен некадърник“ и ме изгони от школата на „Марица“. И Виден Апостолов – защото реши, че нямам място в „Ботев“. Истината е, че преживях много неволи, а и аз самият съм грешил. Но гледам само напред.
Стоичков говори с увереност, но винаги с доза хумор.
– Спомням си един мач, когато треньорът ми вика от пейката: „Подавай, бе, стига си мамил!“ – „На кого, тренер, никой не се открива!“ – „Дай я на мен, дявол да те вземе!“ – изкрещя ми. И аз му я подадох. После като ме подгони след мача…
„На терена съм непоклатим – но има нещо, което ме разстройва“
Стоичков признава, че нищо не може да го разклати на терена. Винаги е уверен в себе си, залага се на басове и предвижда резултати.
– Преди реванша срещу „Спарта“ казах, че ще ги бием с три гола разлика. До последната минута резултатът беше 1:0, но вярвах, че ще стане. Дори за последния свободен удар се басирах с Трифон Иванов, че ще го вкарам.
И все пак има едно нещо, което може да го разстрои.
– Само едно нещо ме изкарва от равновесие – да се обадя вкъщи и никой да не вдигне. Много държа на семейството си. Един път звъня от Палма де Майорка цял час и никой не отговаря. Побърках се. Два дни вдигах температура от напрежение. А то телефонът бил повреден…
Жената на Стоичков, Мариана, също споделя нещо любопитно.
– Винаги му казвам преди мач: „Пази си краката и си затваряй устата!“
– Значи промяната в поведението му започва от теб?
– Не съвсем. Той се промени изведнъж, откакто стана капитан на ЦСКА и националния отбор. Когато разбира, че носи отговорност за целия отбор, е готов на всичко – дори да преодолее собствения си характер.
Какво го кара да трепне от вълнение?
– Най-великото нещо на този свят е раждането, продължението на живота. Веднъж гостувах на бай Михал Душев, бивш футболист, който гледа прасета. Едно от тях раждаше същата вечер. Стоях цяла нощ при бъдещата майка, дори помогнах за първото прасенце – беше мъжко и го кръстихме Ицо!
„Искам да играя още 3-4 години, но последният ми мач…“
Предложенията за трансфер към „Барселона“ и „Панатинайкос“ вече са факт. Камата знае, че ще играе на най-високо ниво, но има едно последно желание.
– Последният си мач искам да изиграя с екипа на „Марица“ – клуба, от който тръгнах. Представям си прощален мач между „Марица“ и „Барселона“ – защо не?
Тогава, а и сега, никой не може да отклони Стоичков от пътя му.
„Сега е време за футбол!“ – казва той. И светът го гледа.
0 Comments