високите цени в България е, че някои стоки са се върнали на пазара след период, в който са били задържани.
Тя подчерта, че е важно инфлацията да се върне към по-приемливи стойности, особено за българските граждани.
Кристин Лагард: „Важно е да се гарантира, че инфлацията ще се върне към по-приемливи нива“
„В България инфлацията и цените са на високи равнища. Това най-вероятно е резултат от факта, че определени цени, които бяха задържани известно време, сега се възстановяват на пазара. Такива процеси се случват и другаде. Необходимо е инфлацията да се върне до приемливи за жителите на страната нива“, каза Лагард.
„Гледаме на еврозоната като цяло, но обръщаме внимание и на различията между отделните страни, които сега са доста отчетливи“, посочи ръководителката на ЕЦБ.
Перспективи за еврозоната
„В краткосрочен план инфлационните очаквания за еврозоната остават завишени“, каза Лагард. „Дългосрочните индикатори обаче се движат около 2%, което предполага, че инфлацията ще се стабилизира към целта в средносрочен план“, допълни тя след заседанието на централната банка.
По-рано ЕЦБ реши да запази основните лихви без промяна, но остави възможност за увеличение през септември, тъй като новото поскъпване на енергоносителите – резултат от конфликта между САЩ и Израел в Иран – може да засили инфлационния натиск.
„Инфлацията спадна до 2,8% през юни, в сравнение с 3,2% през май. За производителите разходите за суровини и материали обаче продължават да се увеличават, което ги кара да преосмислят цените си. Базисната инфлация се запазва относително стабилна, но ефектите от енергийния шок, породен от конфликта в Близкия изток, още не са напълно проявени“, коментира Лагард.
Според нея, цитирана от Investor.bg, въпреки че натискът върху енергийните цени е отслабнал през юни, първоначалното им поскъпване и въздействието върху цените на храни, стоки и услуги вероятно ще задържат общата инфлация по-висока от целта през първите шест месеца на 2027 г. След този период се очаква инфлацията да се забави, тъй като енергийните разходи би трябвало да намаляват, а останалите цени да растат по-бавно.
„Все пак конфликтът остава основен фактор на несигурност. Затова внимателно следим динамиката и продължителността на енергийните цени, както и отражението им върху ценообразуването, заплатите, инфлационните нагласи и цялостното икономическо развитие“, посочи председателката на ЕЦБ.
Тя допълни, че последните данни показват известно оживление на икономиката в еврозоната през второто тримесечие, въпреки че конфликтът в Иран продължава да влияе негативно. Анализите сочат, че секторът на услугите бележи частично възстановяване след рязкото свиване, причинено от енергийния удар. Дигиталните услуги остават стабилни, което се дължи отчасти на по-голямата роля на приложенията за изкуствен интелект.
„Предварителните сигнали сочат, че икономическият растеж ще остане умерен в близко бъдеще, ограничен от енергийния шок и свързаната с него несигурност. Въпреки това основните двигатели за растежа в средносрочен план са активни – потреблението на домакинствата, инвестициите в нови дигитални технологии, увеличените държавни разходи за отбрана и инфраструктура и известно възстановяване на износа трябва да допринесат за поддържането на цялостния растеж“, коментира Кристин Лагард.
В заключение, ситуацията в еврозоната остава динамична, а вниманието към инфлацията и енергийните пазари ще бъде решаващо за бъдещите решения на ЕЦБ.
0 Comments