За едно 16-годишно момиче, за едно семейство, което все още очаква, за свидетелите, които имат избор, и за истината, дори когато боли.
Това е Ивана от Благоевград – момиче, което си отиде на едва 16 години, по нелеп начин, преди точно месец. Тридесет дни, в които едно семейство преживява неописуема болка след като загуби детето си толкова рано.
След такава загуба не остава само тишина – остават и въпросите. Остават родителите, близките, семейството – хора, които всяка сутрин се будят с един и същи въпрос „Защо?“, а всяка вечер, вече 30 дни, заспиват без да получат отговор, в тишина, която разкъсва душите им, оковани във вериги от неизвестност. Как е загинало детето им, страдало ли е, боляло ли го е, има ли виновни и ако има – кой ще понесе отговорността за тази огромна загуба? Тридесет дни тези въпроси остават без отговор, с единствено оглушително мълчание.
Ивана загива, падайки от петия етаж на жилищен блок пред очите на приятели… които вече месец не могат да си спомнят нищо за онази съдбовна нощ, преобърнала живота на няколко семейства. Приятелите на Ивана пазят мълчание тридесет дни – били са дрогирани, без спомени, а може би и без съвест… Когато едно дете си отиде толкова рано, никой няма правото да мълчи.
Болката е още по-голяма, когато истината изглежда близо, но никой не иска да я изрече. Чуват се само едни и същи реплики: „Не помня.“ „Бяхме дрогирани.“ „Не знам.“ А зад тези думи стои едно семейство, останало само с болката си.
Дрогата не пристига шумно и заплашително. Тя идва тихо – като любопитство, като начин за бягство, като „само този път“. Но оставя след себе си празни погледи, изгубени решения, разбити животи и въпроси без отговор. Тя не връща времето назад, не възстановява думите, не връща хората. Но днес има нещо, което е дори по-страшно от дрогата.
No photo description available.
Мълчанието! Защото ако дрогата отнема паметта, страхът отнема съвестта.
Към онези, които знаят нещо- мълчанието е пагубно , за вас и вашата съвест, за всеки ваш ден, до края . Ако има истина, тя трябва да бъде казана. Не заради шум. Не заради обвинения. А заради едно семейство, което има право да знае.
Към институциите- хората не искат чудеса. Искат работа. Искат отговори. Искат усещането, че когато едно дете си отиде, някой търси истината докрай.
Защото истината понякога е жестока. Но неизвестността убива всеки ден.
Вик за справедливост! За едно 16-годишно момиче, за едно семейство, което чака отговори… Защото справедливостта започва в мига, в който някой спре да казва: „Не помня. “ И започне да казва: „Ще кажа това, което знам. “, заради Ивана и заради собствената си съвест, ще кажа истината, време е…!!!
П. Колева – СТРУМА
Понякога въпросите остават тежки, но тишината ги прави още по-непоносими. Истината понякога закъснява, но тя е необходима, за да има покой.
0 Comments