Фънки винаги е бил активен на сцената – свирил е в различни групи, изявявал се е като китарист и вокалист, а едно от най-запомнящите му се участия е в „Ера“. Все пак най-дълго името му остава свързано с „Черно фередже“.
Името му нашумява сред широката публика основно благодарение на телевизията. Зрителите го познават от различни предавания, но в „Като две капки вода“ Фънки вече отдавна е познат като безкомпромисното и често остро жури. Именно този негов образ – „лошото ченге“, носи особен цвят на шоуто и трудно може да си представим формата без неговата роля. Под суровата му външност и директния език обаче се крие доста по-чувствителен човек, отколкото изглежда, отбелязва „Минаха години“.
Снимка: HotArena
От плувния басейн към музиката
Малцина знаят, че преди музиката да стане негова съдба, Димитър Ковачев е бил насочен към съвсем друга сфера – спорта. Като дете учи в плувния интернат в Сандански, където пет години тренира усилено – сутрин и вечер, често до изнемога. Усилията му дават резултат – развива се като професионален плувец, участва по състезания и печели отличия.
„Тренирах до шести клас. В интерната още пазят мои снимки. Там съм с руса коса и не съм дебел. Родителите ми са медици. Майка ми беше медицинска сестра. Татко, Бог да го прости, беше рентгенолог в тамошната болница. След като завършил обучението си по медицина, го изпратили да работи там за 7 години. Но татко беше много добър и стигна до главен лекар, а след това го издърпаха в Студентска поликлиника. И като се прибрахме в София – пропаднах“, шегува се Фънки.
Въпреки типичното си чувство за хумор, думите му показват, че връзката с баща му е била силна. Загубата на родителя оставя трайна следа в него.
Снимка: HotArena
Болката след загубата на баща му
Бащата на Фънки умира от паркинсон. Като лекар е бил напълно наясно какво се случва с него и е разбирал всеки етап на болестта, макар да не може да я спре. Доживява до 92 години – възраст, достойна за уважение, но начинът, по който си отива, прави преживяването още по-тежко за близките.
В семейството на Фънки по бащина линия дълголетието не е рядкост. Баба му е живяла до 102 години, а майка му, вече на 87, се радва на добро здраве. Тя продължава да излиза с приятелки и не пропуска концерт на Веско Маринов.
Фънки не пропуска да се пошегува и по този повод:
„Да се чуди човек с какво сбъркаха, че се пръкнах музикант! Нормални хора са те. Нямаме вундеркинди. Моцарт не ни е роднина. Нито фамилията ни е такава – откакто се помним, все да пеем. Аз наистина съм черната овца. Получават се такива – как се наричат… мутанти“, смее се гологлавият чешит.
Снимка: HotArena
Санитарството преди Консерваторията
Преди да поеме към Музикалната академия, Фънки преминава през кратък период като санитар – нещо, което често предизвиква усмивки. Причината е практична – кандидатстването в Държавната консерватория тогава изисква осем месеца трудов стаж и той просто изпълнява изискването.
Докато е тийнейджър, живее под наем с баба си Иринка, за която говори с много топлота. Нарича я „уникална жена, страшна сладурана“. Споделят една стая, а до леглото ѝ стои огромна колона с усилвател, която младият Митко често „разцепвал“. По стените има плакати на „Слейър“, „Дийп Пърпъл“ и Алис Купър, както и изрезки от „Браво“. В онези години за него са характерни фланелки на рок групи, тесни дънки, кецове и кожени якета с ципове.
Любовта, която започва в „Кравай“
Именно сред рокаджийската среда Фънки среща и бъдещата си съпруга. Тя се казва Антония Каролина Ладеслав Холечек, по мъж – Ковачева. По баща е чехкиня и католичка, а по професия – инженер.
„Имам чувството, че съм се родил женен“, казва Фънки за семейния си живот. С Антония се запознават в рок-кръчмата „Кравай“, но са нужни осем години, преди той да ѝ предложи брак – и то по типичния за него начин, с ирония и самоирония. Сватбата им става забавно начало на съвместния им път.
Снимка: HotArena
„Нямаме проблеми. И се забавляваме заедно, и сме купонджии. Жена ми обича музика – фенка е на „Дженезис“, Род Стюарт, Елтън Джон. Може би щеше да е по-готино, ако беше музикантка, ама не е. Може би пък е добре, че е далече от музиката“, казва музикантът.
Антония също описва брака им с чувство за хумор и много обич:
„За толкова години брак си го познавам доста добре – позитивен, интересен, забавен. С него сме огън и барут. Аз съм огънят, защото съм по-красива, а той е барутът. Живеем прекрасно и смея да твърдя, че много ни обича и тримата – мен, дъщеря ни и сина ни“, споделя Антония.
Снимка: България днес
Децата на Фънки
По-големият им син Георги явно е наследил музикалните интереси на баща си, но ги развива в друга посока. Като малък проявява увлечение към хип-хопа, което е повод за поредната шега на Фънки:
„Синът ми си мисли, че е негър. Постоянно издава едни звуци. Ние с майка му се чудим – викаме: „Лошо ли ти е?’, а той: „Не бе, аз съм бийтбоксер’“.
Дъщеря им Карла, вече на 25 години, също носи голяма част от характера на баща си. Най-много прилича на него по своята експанзивност и свобода на духа. Тя често говори с възхищение за Фънки и не крие колко много го обича.
Снимка: „За България“
Карла подчертава, че баща ѝ я е възпитал добре и не приема твърденията, че е разглезена. Както казва самата тя, няма как да угодиш на всички.
Описва Фънки като честен, добър и откровен човек. Двамата са близки – разговарят често и тя цени съветите му. Той я е научил да не поставя материалното на преден план и да обръща внимание на наистина важните неща. Вкъщи Фънки е весел, често се шегува и разказва вицове. Има си и малък ритуал вечер – не заспива, преди да изпие чаша чай, поднесена от Карла, и да ѝ пожелае лека нощ.
Фънки показва, че зад сценичния образ се крие човек с интересна и пъстра житейска история, в която музиката, семейството и хуморът вървят ръка за ръка.
0 Comments