Ще споделим историята на един български град, който буквално изчезва, с призива „Гледайте Плевен и мислете за България“. 35 години след 10 ноември някогашният развит промишлен и културен център е стигнал до дъното – икономически, демографски и културно.
За да не звучим голословно, ще подкрепим думите си с факти. Какво се случи – или не се случи – с един от най-красивите градове в страната през последния четвърт век? Как се промениха Плевен и хората му през тези години, и какво стана с Града под Панорамата?
Демографски срив – най-бързо изчезващият град в България!
Няма как да не започнем с населението. И без помощта на статистика, всеки забелязва как улиците на Плевен стават все по-пусти, а Главната, която някога е била пълна с живот денонощно, сега е почти празна.
Ето и самите числа: през 1985 г. населението е било 165 766 души. През 2001 година – 121 880, през 2005 – 113 700, през 2007 – 112 570, през 2009 – 111 426, през 2011 – 106 011, а към декември 2023 – 88 122. Простата сметка показва, че за времето на прехода от Плевен са си тръгнали повече от 70 000 души. Градът беше последният по големина сред тези с над 100 000 жители, но от около десетилетие вече е под тази граница и населението продължава да намалява. Причината е ясна – хората не намират препитание и напускат родния си град.
Икономиката и бизнесът – в постоянна криза
Местният бизнес функционира на ръба само за да съществува, а производството стига колкото да покрива заплатите (дори и това не винаги). Много фирми фалираха или се насочиха към сивия сектор. Преди 35 години Плевен беше значим индустриален център – десетина държавни предприятия като „Плама“, Ядрения завод, „Плевенски цимент“ и заводите за машиностроене внасяха сериозен приход и бяха част от международните пазари със своето качествено производство.
След приватизацията, която няма много общо с нормалната практика на раздържавяване, предприятията бяха буквално разграбени от чужди мошеници с помощта на безлични чиновници, които получаваха комисионни от мнимите инвеститори. През тези 35 години доста хора опитаха да създадат частни фирми, използвайки банкови кредити, но непосилните лихви направиха изплащането им невъзможно. През 2021 г. за първи път излязоха данни, че 60-70% от бизнеса в Плевен е фалирал или преминал в сивия сектор.
В момента рафинерията „Плама“ почти не работи. Нефтохимическият комбинат между Плевен, Долни Дъбник и Градина, открит през 1970 г., след прехода се превърна в единствената фалирала рафинерия в света. Повечето машиностроителни и металообработващи предприятия са закрити, останалите са силно свили производството си.
Днес за икономически „гиганти“ се броят две-три шивашки фирми, а в този бранш има още около десетина средни и малки предприятия.
Статистиката показва следното: през 1999 г. в областта по Булстат има 20 328 фирми. През 2012 г. са останали 9 370 с 52 169 заети. Към днешна дата – под 7 000 фирми и по-малко от 40 000 работещи.
Образованието – 50 училища по-малко
През 1989 г. в региона работят 163 училища с 57 655 деца. До учебната 2012 – 2013 броят им пада до 117, а учениците – 30 729. През 2023 г. училищата са малко над 100, а децата – под 25 000. Тази година бяха закрити още две училища – Професионалната гимназия по добив на полезни изкопаеми и газоснабдяване „Проф. Георги Златарски“ в Долни Дъбник и ОУ „Христо Ботев“ в село Староселци.
Политика и интриги – удар по съдебната система
– „Тогава разследвахме дребни кражби, тук-там по някое сбиване, нарушаване на реда от шумни компании. Ако станеше някакво убийство, изнасилване, отвличане, то беше единствено за години наред и хората дълго го обсъждаха. Но най-важното е, че хората се бояха от закона и проявяваха уважение към полицията.“
Магистрати си спомнят с носталгия за времето, когато делата се разглеждаха в срок, а тежките престъпления бяха рядкост. Това позволяваше на прокуратурата и съда да обръщат подобаващо внимание на всеки случай и да осигуряват качествено правораздаване.
С увеличаването на тежките престъпления и убийства, извършвани от силови групировки, се засилиха и опитите за влияние в съдебната система. Представителите на подземния свят искаха убийците да не бъдат разкрити, а политиците държаха на властта си на всяка цена.
Съдебната система се оказа под натиск. Пробивът дойде чрез раздаване на пари, постове, много жертви и унижения. След това дойдоха лобитата, интригите и сривът на доверието. Прокуратурата в Плевен се напълни със стари, забавени дела и усещане за корупция.
Земеделие и животновъдство – оцеляване на ръба
Плевен, разположен в сърцето на Дунавската равнина, някога беше водещ център за селско стопанство. Районът нямаше необработваема земя, а животновъдството беше развито – крави, свине, птици, овце. Днес големите ферми се броят на пръсти, а дребното стопанство почти липсва – селата обезлюдяха, а кражбите на домашни животни са ежедневие, което държавата не успява да спре. Само Институтът по лозарство и винарство и професионалната гимназия все още се опитват да съхранят традициите на региона.
Люлка на спортисти
Плевен беше един от значимите спортни центрове – стотици спортисти от града са печелили медали от олимпийски, световни и европейски първенства. Тереза Маринова, Гълъбин Боевски, Пламен Гетов, Цветан Антов са само малка част от имената, оставили следа. Днес техните наследници липсват не поради липса на треньори или капацитет в местното спортно училище.
Причината е, че няма спонсори за младите спортисти, липсват и подходящи места за тренировки. Почти всички клубове са принудени да се събират в двете спортни зали – „Балканстрой“ и „Спартак“. Очаква се някога и Плевен да има своя „Арена Армеец“, но засега това е в сферата на надеждите. Ако не се намерят нужните средства, градът може да остане с още един изоставен спортен обект, като този до входа на Кайлъка.
ШЗО – емблематично поделение на армията
Дълго време за много мъже Плевен се свързваше с ШЗО – едно от най-елитните поделения в Българската армия. Създадено с указ на Фердинанд през 1901 г., през 1998 беше преименувано на Център за учебна подготовка на младши командири и новобранци, а през 2003 – в Учебна база „Христо Ботев“. Затвориха я през лятото на 2007 г. заедно с отпадането на задължителната военна служба. Същата година Пета шипченска механизирана бригада бе преместена от Казанлък в Плевен, а по-късно беше закрита от правителството на Бойко Борисов.
Днес в Плевенския гарнизон има един зенитно-ракетен дивизион (към Втора механизирана бригада – Стара Загора), един механизиран батальон (към 61 механизирана карловска бригада) и център за начална военна подготовка. Общо военните в града са не повече от 300 души.
Културният живот – все по-беден
Плевенчани си спомнят с носталгия времето, когато културният афиш беше богат, събитията не се застъпваха, а културните институти не излизаха в отпуск през лятото. Само лятото на 1988 г. е било наситено със събития: премиера на „Аида“ с гостуващи солисти от СССР, концерти пред каскадата – Духовият оркестър (единственото, което оцеля), формации и фолклорни състави от региона, театрални вечери с гостуващи актьори от София и срещи с дейци на културата от НТ „Иван Вазов“ и Театъра на Народната армия.
Имаше празнични срещи и изложби за децата, а Младежкият дом беше истински център за младите. Постепенно той стана нефункционален, сградата беше продадена, и 17 години на мястото й имаше празно пространство – сега се строи бизнес сграда. Народната опера с оркестър „Христо Бръмбаров“ беше закрита, създаде се Плевенска филхармония с открита оперна сцена. С реформите на първия кабинет „Борисов“ градът едва не остана и без филхармония.
Здравеопазването – светъл лъч на фона на останалото
Единственият сектор, който се разви по време на прехода в Плевен, беше здравеопазването. През 1989 г. областта се обслужваше само от Окръжната болница, а днес има цели девет лечебни заведения. Плевен се утвърди като водещ център по гинекология и онкогинекология. Голям принос има проф. Григор Горчев, който първи в България въведе роботизираната хирургия и в неговата клиника се роди първото хайфу бебе у нас. Тук се намират и два от водещите центрове по репродуктивна медицина, помагащи на двойки от цялата страна.
Това са промените в района за последните 35 години. Остава надеждата, че след 50 години преход равносметката ще бъде по-оптимистична. „А дано, ама надали…“
Плевен преди 10 ноември 1989 г.
По времето на социализма Плевен е сред най-развитите промишлени градове в страната. Основни отрасли са нефтопреработването, металообработването, машиностроенето, леката и хранително-вкусовата промишленост. В завода „Илинден“ се произвеждат машини по патента на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат е втори по големина в България. Други големи предприятия, осигуряващи работа на хиляди, са заводът за турбини „Вапцаров“, винарският завод, чугунолеярен и стоманолеярен завод, заводът за електронни изделия, предприятието за алуминиеви отливки, циментовият и стъкларският завод.
Градът се отличаваше с красивия си център, обновен в края на 70-те, с парк „Кайлъка“ и Скобелевия парк с костница и Панорама „Плевенска епопея“, построена по случай 100-годишнината от Освобождението. Плевен привличаше над половин милион туристи годишно, основно от бившия СССР, според socbg.com.
В заключение, съдбата на Плевен през последните десетилетия е показателна за промените в страната. Градът остава пример за това колко бързо могат да се променят съдбите на цели региони.
0 Comments