Колега на Ивайло Калушев с покъртителни думи след бруталното зверство

През последните години имах възможност да се сблъскам отблизо с темата за детската смъртност. Всеки подобен случай откъсва частица от мен…

През този период станах свидетел на съдби на деца, които никога няма да познаят радостта от играта с играчки, няма да разхвърлят стаите си… Имаше и такива, които няма да прекрачат училищния праг… Всичко това преживявам и го приемам като част от професионалния си път. Но… да насочиш пистолет към 15-годишно момче… и да натиснеш спусъка…

Какво може толкова да те пречупи, за да извършиш подобно нещо? Това е въпрос, който едва ли ще изчезне от мислите ми. Това сподели Свилен Делчев във Facebook – колега на Иво Калушев, открит мъртъв в кемпера си заедно с 15-годишния Алекс и 23-годишния Николай Златков.

Трите тела са открити на 8 февруари, след като само дни по-рано, в хижа „Петрохан“, бяха намерени други трима мъже от организацията на Калушев – Ивайло Иванов (49 г.), Дечо Василев (45 г.) и Пламен Статев (51 г.), също безжизнени.

Свилен Делчев е баща на три деца, археолог и пещерняк, доброволец в Аварийно спасяване, медицински брат, участвал в множество спасителни и хуманитарни инициативи. Той работи с хора със зависимости и е бил номиниран за „Човек на годината“.

Той има диплома по археология и магистърска степен по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“ от Пловдивския университет. Като доброволец, две години е работил в COVID отделение по време на пандемията, а в момента е в интензивния сектор на СБАЛ по детски болести “Проф. Иван Митев” в София.

Делчев беше първият колега на Иво Калушев, който се осмели публично да заяви, че дейността на сдружението му и лагерите с непълнолетни в чужбина винаги са пораждали съмнения в пещерните среди, припомня ПИК.

В интервю пред Нова телевизия Свилен Делчев споделя, че е чувал слухове относно сексуалните предпочитания на Калушев и интереса му към непълнолетни момчета, но посочва, че не разполага с доказателства, тъй като всичко е било обсъждано неофициално сред колегите.

„При него нещата пак бяха доста по-различни, по доста по-различен начин се провеждаха техните лагери. За мен, откровено, е плашеща неговата Фейсбук страница на училището, което той създаде през 1992/93 г. Там има послания, които не са ми ОК като човек, като баща, като гражданин. Страшна ми е страницата. Като родител не бих си пуснал детето в такава среда”, казва Делчев.

„Тези деца не посещават градини, училище, прегледи и всякакъв социален живот, какъвто всяко дете трябва да води. Далеч са от родители, което за мен не е приемливо. Знам го от разговори с приятели”, написа той.

Историята показва колко много въпроси остават без отговор, когато става дума за съдби, които са прекъснати твърде рано. Думите на Свилен Делчев отекват с тежестта на преживяното.