продължителна ескалация. Самото убийство представлява крайната точка на един процес, белязан от нарастващо напрежение, многократни престъпвания на граници и усещане за липса на контрол.
Това посочи пред GlasNews.bg Николай Марков – криминален психолог с богат опит в разследването на тежки престъпления и радикализирани групи.
Експертът обяснява:
В случая с Петрохан наблюдаваме типична затворена група. Такива групи се отделят не само физически чрез бариери и видеонаблюдение, но и психически. В подобна среда се изграждат собствени правила и йерархия, които най-често се определят от авторитетен лидер.
Именно той поставя разграничение между „нас“ – членовете на групата, и „тях“ – външния свят, възприеман като заплаха. При липса на външен контрол, се променят и моралните норми: това, което навън е немислимо, вътре започва да се приема за възможно, дори задължително.
Тук не става дума дали ще има конфликт в такава изолирана общност, а по-скоро кога ще избухне той. Често това са вътрешни борби за надмощие или страх, че някой ще „разкрие системата“.
В нощта на престъплението вероятно сме видели пълен психически срив. Когато рационалният контрол се изгуби, надделяват само паниката и агресията. В този момент човек може да действа с усещането, че няма път назад.
Ако разгледаме последното послание на издирвания Ивайло Калушев, се забелязва човек, изпаднал в дълбока криза. Текстът му излъчва дистанциране от действителността и философски фатализъм – явен белег за силно чувство за вина или очакване на край.
Важно е да осъзнаем, че в такива радикализирани групи често самият извършител е и жертва на същата система, която го е притиснала. Това не оправдава действията му, а разкрива механизма зад престъплението.
Дългогодишното мълчание на местните е резултат от опасна комбинация между страх и дълбоко недоверие към институциите. Когато хората не вярват, че държавата може да ги пази, те прибягват до апатия като начин за оцеляване.
Изводът е ясен: тежките престъпления рядко са неочаквани. Те винаги са предшествани от сигнали и следи, които остават незабелязани дълго преди трагедията. Ако обществото и институциите бяха реагирали навреме на „въоръжените обучения“ и бариерите в държавния планински район, тази трагедия можеше да бъде избегната.
В момента предстои нова поредица от разкрития – този път по отношение на системните грешки, които позволиха „Петрохан“ да се превърне в място извън закона.
Можем да предположим, че този случай ще остане дълго в общественото внимание заради множеството въпроси, които все още търсят отговор.
0 Comments