“Невена Коканова – обичана, аплодирана и… самотна”

Актрисата, която изигра Ирина от “Тютюн”, Лиза от “Крадецът на праскови”, Неда
от “Отклонение” и Невена от “Спомен за близначката”, и която ни остави още над
50 незабравими филмови роли, си отиде от този свят на 3 юни 2000 г. – преди 18
години. Невена Коканова бе само на 61, изглеждаше великолепно и можеше да ни дари
с още великолепни мигове – на сцената, в киното и в живота.</br”>

Невена Коканова в “Хитроумната влюбена” на сцената на Ямболския театър (1956-1957)
Снимка: Драматичен театър “Невена Коканова” – Ямбол

Режисьорът на "Тютюн" отнесе в гроба тайните на Невена Коканова

Режисьорът на “Тютюн” отнесе в гроба тайните на Невена Коканова

Актрисата бе истинска звезда на родното кино и звезда, с която можеше да се гордее
светът. Тя стъпи още с първата си главна филмова роля на червения килим на кинофестивала
в Кан. Колкото и да я бяха препъвали за ролята в “Тютюн” на режисьора Никола Корабов,
тя показа коя е по един безспорен начин. В спомените си покойният Корабов загатваше,
че е преживяла драматично ролята, но режисьорът отнесе тази тайна в гроба…

По-важното е, че след Ирина в “Тютюн” вече никой не се съмняваше, че Невена Коканова
ще бъде първата дама на българското игрално кино. И тя извоюва това признание
не само с ролите си, но и като човек – в живота. Приживе актрисата бе не само
ценена, но искрено обичана от публиката и остана в сърцата на няколко поколения
българи с образа на национален кумир. Невена Коканова бе звезда.

Йордан Матев в ролята на Борис Морев и Невена Коканова в ролята на Ирина в сцена
от филма “Тютюн”, 1961 г. (Снимка: “Изгубената България”)

Съдбата й бе и бляскава, и тъжна. “Самата тя бе едно скрито вълшебство”, казваше
за нея покойният голям български кинокритик Георги Стоянов-Бигор.

В края на дните й ракът я принуждава да се усамоти в балкана – в с. Иглика, Габровско.
Преди това пряко сили се бори с болестта, за да играе на сцената на столичния
театър “Възраждане” и в Сатиричния театър. Нейна най-близка приятелка е била голямата
Стоянка Мутафова, която и до днес се просълзява, когато стане реч за… Вена.

С Никола Анастасов и Георги Парцалев във “Видения в небесния театър” (Снимка:
Сатиричен театър)

Всички близки на Невена Коканова казват едно и също за нея – че е била освен
голяма актриса, един изключително фин и раним човек, чужд на злословията и интригите
– една истинска аристократка на духа, с голямо и отворено към хората сърце.

 Великата Невена Коканова: Запалете лампите, после ни чака само тъмнина!

Великата Невена Коканова: Запалете лампите, после ни чака само тъмнина!

Десет години след смъртта на актрисата, след като почина и екранният й партньор
в “Крадецът на праскови” – Раде Маркович, от близките му дойде новината, че в
личния му архив са били открити множество писма от Невена Коканова. Двамата актьори
се влюбили един в друг по време на снимките на “Крадецът на праскови”, а по-късно
си разменят писма в продължение на цели 40 години. Времето превръща любовта им
в силна духовна връзка, която и двамата ценят до смъртта си. Най-близките им хора
са знаели това. След смъртта на Раде Маркович, който умира десетина години след
Невена, синът му запазва тези писма в знак на уважение не само към баща си, но
и към чувствата му към Невена…

С Раде Маркович в “Крадецът на праскови” (1964) на режисьора Въло Радев

Невена Коканова е родена на 12 декември 1938 г. в Дупница. Театърът в града носи
нейното име и ежегодно отбелязва не само деня на раждане, но и датата на кончината
на актрисата на 3 юни, както ще направи и днес – с цветя пред барелефа на Невена
Коканова.

Театрални празници в чест на Невена Коканова се провеждат и в Ямбол, където театърът
също носи нейното име – Драматичен театър “Невена Коканова”.

Невена Коканова и Тодор Тотев в “Ромео и Жулиета” на сцената на Ямболския театър
(1956-1957) Снимка: Драматичен театър “Невена Коканова” – Ямбол

От Ямбол тръгва кариерата на Коканова. Там тя за пръв път стъпва на сцена като
стажант-актриса. Тогава е едва на 18 и няма специално образование по актьорско
майсторство. В осанката й обаче личи, че е от сой. Майката на Невена произхожда
от аристократична австрийска фамилия, а баща й бил политически затворник в Белене.
С този произход, Невена не може да разчита на привилегии в социалистическа България.
Трябва сама да извоюва бъдещето си и не й е било лесно, дори само ако се съди
на какво е била подложена покрай избора й за ролята на Ирина в “Тютюн”. За това
разказваше в последните си интервюта, преди да почине режисьорът на филма Никола
Корабов. Соц цензурата категорично отхвърля Невена за главната роля в екранизацията
на романа на Димитър Димов. Корабов, обаче, докрай отстоява своята “Ирина” и филмът
му доказва, че не само, че не е сбъркал с избора си, ами че е открил един истински
диамант за българското кино.

Филмът “Тютюн” (1962) е безспорен триумф на родната кинематография.  Неслучайно екипът на филма е поканен на кинофестивала в Кан.

Невена Коканова в ролята на Ирина и Волфганг Лангхоф в ролята на фон Гайер в
сцена от филма “Тютюн”, 1961 г. (Снимка: “Изгубената България”)

Преди това Невена Коканова се е снимала в “Години за любов” (1957) на режисьора
Янко Янков, но в ролята на Ирина в “Тютюн”, тя сякаш открива себе си. Този филм
поставя началото на нейната впечатляваща филмова кариера.

Зареждат се запомнящи роли като Жана в “Инспекторът и нощта” (1963) на Рангел
Вълчанов), Лиза в “Крадецът на праскови” (1964) на Въло Радев, Ана в “Карамбол”
(1966) на Любомир Шарланджиев), Неда в “Отклонение” (1967) на Гриша Островски,
Герда в “С дъх на бадеми” (1967) на Любомир Шарланджиев), Тинка в “Момчето си
отива” (1972) на Людмил Кирков и мн. др. Невена Коканова ни остави незабравими
образи на жени във филмите на едни от най-добрите български режисьори. Тя беше
любимо лице на екрана – както за създателите на кино в България, така и за зрителите.

Невена Коканова остави трайна следа в българското кино, и в творчеството и на
други творци. Блага Димитрова написва “Отклонение” специално за нея.

На името на Коканова Министерството на културата и “Бояна филм” учредиха награда
за филмов дебют на актриса – “Награда на името на Невена Коканова”.

С Раде Маркович в “Крадецът на праскови” (1964) на режисьора Въло Радев

Какъв човек е била самата Невена?

Тя бе красива жена, изключително фотогенична, а всички нейни близки твърдят,
че не е била суетна.

За мнозина е загадка желанието й да се уедини да живее на село – в Габровския
балкан. Тя самата казва в едно интервю, че е избягала от “градските вълци”?…

Григор Вачков и Невена Коканова (Снимка: Сатиричен театър)

Разочарована ли е била от нещо, и от какво? – Приживе не обичала конфликтите,
предпочитала да преглътне разочарованията си и да ги заключи дълбоко в душата
си. А е била наранявана и разочарована…Много пъти – “и преди, и след “избухналата
демокрация”, казва в съкровено интервю за Невена, Стоянка Мутафова.

През 1991 г., Коканова, заедно с колегата си и приятел – актьора Николай Калчев,
написват пиесата “Последните 13 дни на цар Борис”, по книгата “Корона от тръни”
и мемоарите на царица Йоана. И двамата не крият, че са монархисти по убеждения.
Играят тази пиеса по вътрешно убеждение пред Симеон Сакскобургготски и семейството
му.

Невена Коканова в “Най-добрият човек, когото познавам!” (1973) на режисьора Любомир
Шарланджиев

По-късно, обаче, мнозина започват да упрекват актрисата, че е “неблагодарница”.
Припомнят й, че кариерата й се дължи на соца и “силата на социалистическия реализъм”,
макар това да не е съвсем вярно… Невена някакси не може да отговори на нападките.
Още повече, когато повечето от критиците й не ги изричат гласно. Оказва се, че
тази великолепна актриса, не успява да се  “впише” в постдемократичното време. “Ретроградните партийци от едно време не
й позволиха да направи каквото и да е, а тя се притесняваше от факта, че искреността
й се тълкува като предателство!…”, споделя един от близките й приятели.

“Крадецът на праскови” (1964) на режисьора Въло Радев

Всъщност, личността на Невена Коканова трябва да се разглежда извън всякакъв
политически контекст. Защото и до днес няма друга актриса в родното ни кино, която
да олицетворява абсолютната женственост така, както Невена Коканова.

Нейните изтънчени черти на лицето, невероятната й фотогеничност на екрана и достолепното
й поведение в живота, будеха искрено възхищение.

Невена Коканова в “Най-добрият човек, когото познавам!” (1973) на режисьора Любомир
Шарланджиев

В личния си живот Невена Коканова бе неразривно свързана с големия български
режисьор Любомир Шарланджиев, когото всички филмови дейци приятелски наричаха
Шарлето. Когато се запознават, тя е на 17, още ученичка в Търговската гимназия.
Търсят лица за масовката на музикалната комедия “Две победи”, и така попадат на
нея.

Той е буквално запленен: “Тя е необикновена, тя е невероятна! Искам да се оженя
за нея – веднага, каквото и да става!”, споделя Шарланджиев с колегата си Иван
Андонов.

Невена Коканова с майка си, съпруга си Любомир Шарланджиев и дъщеря си Теодора

Сватбата се състоява в Габрово, обядът с гостите – в Соколовския манастир. Шарланджиев
изиграва огромна роля за израстването на Коканова като актриса. За жалост, неговата
кариера е препъната от цензурата, със спирането на филма му “Прокурорът” /1968/.
Режисьорът изпада в дълбока депресия. Невена остава до него до края му – Шарланджиев
умира внезапно през 1979 г. В негова памет актрисата завършва филма му “Трите
смъртни гряха”.

Невена Коканова във филма на Вили Цанков “Сватбите на Йоан Асен” (1975)

80-те години на миналия век се оказват пагубни и за нейната кариера. По повод
на книгата си за Невена Коканова “Аз коя съм”, журналистът Георги Тошев казва
в едно интервю:

“Имам свидетелства, че на Невена Коканова изключително много е пречено. Била
е недолюбвана от ЦК. Нейният баща е лежал в Белене, той е бил царски офицер. Това
нещо не може да не тегне върху биографията ти – когато си изселен и нямаш право
да живееш в София. Но тази жена никога не се е държала като репресирана. Дори
когато е забравена през 80-те години, тя пак намира начини да продължи да се занимава
с театър.

“Крадецът на праскови” (1964) на режисьора Въло Радев

Сега разбирам колко самотна е била Невена – жената, която е била толкова обичана
и толкова аплодирана, е била самотна. Тя е водела един доста обикновен, тих личен
живот. Въпреки легендите за любови!… Тихостта й идва от нейната вяра. В нейния
живот няма нещо, което да е тайно, страшно, грозно, скандално. Тя е една жена,
която толкова честно е обичала и толкова честно е правила изборите си, че няма
за какво да бъде съдена!…”, казва журналистът.

С баба Ванга на Петков ден на Рупите през 1993 г. (Снимка: Иван Григоров)

 

Източник: Дир.БГ

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *