“Когато орелът доживее до старост, той прави нещо удивително”

Когато орелът доживее до 40 години, ноктите му стават дълги и извити, което не
му позволява да хваща плячка. Клюнът на орела става твърде дълъг и извит, затова
той не може да яде. ерата върху гърдите и крилете се сгъстяват силно и натежават,
което му пречи да лети. И орелът се изправя пред избор: смърт или болезнена регенерация.

Той долита до гнездото си, намиращо се на върха на планината, и там дълго удря
клюна си в скалата, докато клюнът не се счупи и падне… След това той чака, докато
не израсте нов клюн, с който да изкълве ноктите си…

Когато пораснат новите нокти, орелът отскубва с тях тежкото оперение на гърдите
и крилете си… И тогава, след 5 месеца на болки и мъчения, с нов клюн, нокти и
пера орелът отново се възражда и може да живее още 30 години…

Доста често, за да живеем, трябва да се променим. Понякога тези промени са съпроводени
с болка, страх и съмнения. Спомените и навиците от миналото си отиват, за да направят
място на новите.

Точно освобождаването от товара на миналото ни дава възможност да живеем и да
се наслаждаваме на настоящето и да бъдем готови за бъдещето!

Източник: webmiastoto

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *