Родителите на Денис, двамата му племенници и съпругата на брат му са били убити. Представяме неговата история. (За да видите видеото, превъртете до края на текста.)
Още в ранното утро на същия ден братът на Денис, служител в полицията, е мобилизиран да защитава главното полицейско управление в Херсон. В този момент бащата пристига в града. Към обяд руските войски вече са преминали през село Веселе към Нова Каховка – местят техника, издигат палатки, а жители забелязват руски самолети в небето. Семейството, заедно с роднини от страна на лелята, тръгва да бяга с две коли.
На пътя ги спират руски военни. Първата кола, в която са лелинините роднини, успява да премине. Във втората – след тях – са родителите на Денис, двамата му племенници и съпругата на брат му.
По това време Денис се намира при приятел в друг регион и говори с майка си по телефона, като се опитва да я убеди да не се връща в Каховка, тъй като положението там е опасно. Предлага им да отидат в апартамента му в Одеса. Докато говорят, чува в слушалката писъци и изстрели от автомат.
„Чух викове: «Боже, детето, как е възможно?» – това беше последното, което майка ми каза. После се чуха три автоматни откоса, по два-три изстрела. Разбрах, че довършват възрастните. Малкият крещеше много силно, после и той утихна“, – спомня си Денис.
Когато колата на семейството минава през Каховската ВЕЦ, руските войници откриват огън и убиват всички вътре – родителите на Денис, съпругата на брат му и двете деца – шестгодишното момиченце и бебе на месец и половина.
Денис се опитва да се свърже с баща си и снахата си, но не получава отговор. След това звъни на леля си, която е преминала покрай войниците малко по-рано, и я моли да се върне.
„Приятелят ми Володя беше до мен и каза: «Успокой се, може още да са живи, може да са избягали». Отвърнах му: «Не, Володьо, убили са ги. Чух всичко. Друг вариант няма». Беше така, сякаш го виждах с очите си.“
Когато лелята се връща, руснаците ѝ дават децата. Шестгодишната София е ранена и в кръв, но още е жива. Медиците се борят за живота ѝ, но не успяват да я спасят.
„Най-трудното беше да кажа на брат ми. После три дни не разговаряхме – той не вдигаше телефона“, – разказва Денис.
Руснаците не разрешават телата на родителите и снахата на Денис да бъдат прибрани веднага. Те остават в автомобила ден и половина. С помощта на кмета на Каховка Денис успява леля му да вземе телата. Жената сама ги изважда от колата. Дълго време обаче не дават да бъдат погребани – окупаторите не пускат никого до гробището.
„Всичко беше както обикновено – тихо, спокойно. Никой не очакваше и не си представяше, че може да стане толкова ужасно, че врагът може да бъде толкова подъл и дързък.“
Тази история показва колко бързо обикновеният живот може да се промени, когато се случи неочакваното. Понякога трагедиите идват внезапно и оставят след себе си неизлечими рани.
0 Comments