Любовната история на жената, която чака изчезналия си съпруг 68 години, ще разбие сърцето ви
Историята на Пеги Харис, която прекарва 68 години в очакване на своя съпруг, е една от онези, които докосват дори най-непоклатимите. Самата тя никога не е предполагала, че ще прекара само 6 седмици със съпруга си, за когото се е омъжила с надеждата за цял живот.
Съпругът й, Били, е изпратен като военен пилот да участва в битките в Нормандия.
Пеги изпраща Били на война с надеждата, че скоро ще се върне при нея. Но след това не получава никакви вестници, писма или обяснения къде е той. Новини така и не идват, а тя не разбира каква е съдбата му. Така започва нейното 68-годишно чакане.
„С Били бяхме женени само 6 седмици, но реших, че ще бъде за цял живот“, разказва Пеги.
Били така и не се появява отново. Първоначално изчезва, после някой й съобщава, че е жив и ще се прибере, а след това пристига писмо, че е загинал и е погребан. След още време се появява ново писмо – този път се твърди, че е преместен в друго гробище, но не е ясно дали това са неговите останки.
„Молех всички за информация за съпруга ми. Последно писах на конгресмена през 2005 г. Получих отговор, че все още го няма“, спомня си Пеги.
Един от роднините на семейството се добира до военното досие на Били и най-накрая открива истината. Оказва се, че сред изчезналите войници, погребани в Нормандия, Франция, е и Били. Тайната се крие именно там цели 68 години. Оттогава Пеги изпраща цветя на неговия гроб десет пъти всяка година.
„За рождения му ден, за годишнината от сватбата, за Коледа и за някои други важни дати за нас. Когато хората мислят за края, те не мислят за нищо подобно“, казва Пеги, която е последната вдовица, стъпила в това военно гробище.
Посещенията на гроба му остават изключително ценни за нея, макар съпрузите да са били заедно само 6 седмици, а 60 години ги делят. Истинската изненада обаче идва, след като научава за смъртта му. Пеги очаква новината, но това, което разбира впоследствие, е дори по-неочаквано.
В малкото селце Ла Вент в Нормандия има улица с името „Били Харис“. По нея три пъти в годината се провежда шествие в негова памет, традиция, която продължава вече над 60 години! Причината е катастрофата на неговия самолет – той успява да го насочи така, че да не удари селото и така спасява много цивилни.
Тялото му е положено в американското гробище, а местните хора го почитат като герой, като редовно оставят цветя на гроба му.
Тази история е пример за истинска отдаденост и памет, която надживява времето. Понякога отговорите се появяват след десетилетия, но оставят следа за поколения напред.
0 Comments