Изминаха 16 години от тежката катастрофа, след която Мануела остава в будна кома и до днес.
„Баща й претърпя две операции, предстои му трета на кръста. Пренася я всеки ден на ръце. Инвалидната количка е много тежка. Представете си, това са години наред, в които Краси (Красимир Горсов – б.а) всеки ден слиза и качва тази количка, за да може детето му да излиза на хубавото време навън, на слънце, което е необходимо за нея“, обясни Въргала.
По думите на актьора, кметът на район „Триадица“ Димитър Божилов е оказал пълна подкрепа за изграждането на рампа, като е съдействал за всички документи. „Рампата струва 54 000 лева и ударихме на камък с парите. Оказа се, че нито една от тези организации, социални институции, фирми, които иначе правят кампании и се бият в гърдите, че помагат на хората в нужда, нямат средства“, разясни ситуацията актьорът.
„Отиваме и казват, ми то беше кампания, програмата приключи. Това как може да е кампанийно? Все едно отиваш в хлебарницата и искаш хляб, а те имат, но ти казват, не можем да ти дадем“, допълни той. „Правеха кампания от тази Комисия за защита от дискриминация, как на всяка обществена сграда, на всеки жилищен блок да има рампа, достъпна за хора в неравностойно положение, а сега изведнъж за Мануела няма пари“, недоумява той.
На 5 август 2007 г., когато се случва трагедията, Мануела е само на 18. През ноември тази година тя ще навърши 34. Всяка година баща й Красимир Горсов си пожелава единствено тя да проходи за рождения си ден. „Това ще бъде най-големият подарък“, коментира Горсов за „Телеграф“. Катастрофата е причинена от шампиона във фигурното пързаляне Максим Стависки на завой край Приморско.
Стависки управлява джип „Хамър“, а Мануела се вози в „Хонда“ заедно с 23-годишния боксьор Петър Петров, който загива на място. При проверката се установява, че Стависки е пил алкохол. По негови думи – „две глътки домашна ракия“ малко преди да тръгне. Завоят край река Ропотамо, където става катастрофата, и досега е известен като Завоя Стависки. Монтирани са нови мантинели и ограничението на скоростта вече е до 20 км/ч, но рискът остава.
След удара Мануела оцелява, но изпада в будна кома, от която не излиза и до днес. Нараняването на гръбначния й стълб не позволява да се движи или да се храни сама. Претърпяла е редица операции, включително лечение в израелска клиника, а рехабилитацията й продължава в България.
Въпреки трагичния инцидент с жертва и тежко пострадал, Стависки остава без физически наранявания. През януари 2008 г. в Бургас започва процес срещу него за причиняване на смърт при шофиране в нетрезво състояние и за тежка телесна повреда. По Наказателния кодекс наказанието може да бъде от три до десет години затвор. Стависки обаче признава вината си и делото се разглежда по съкратена процедура, което води до по-лека присъда.
Присъдата е 2,5 години условно с 5 години изпитателен срок, 90 000 лв. за родителите на загиналия Петър Петров и 80 000 лв. за семейството на Мануела. Съдът не удовлетворява иска от 2 милиона лева, подаден от бащата на Мануела.
На 7 май апелативният съд в Бургас потвърждава условната присъда. Обезщетението за семейството на Петър Петров остава същото, а за родителите на Мануела е увеличено до 2 милиона лева.
През октомври Върховният касационен съд връща делото за ново разглеждане в Бургас заради недостатъчно мотивирани решения. На 5 януари 2009 г. апелативният съд променя присъдата на Стависки от условна на ефективна, запазвайки срока от 2 години и половина, като увеличава и обезщетенията за пострадалите.
Малко по-късно, през май, решението е обжалвано пред Върховния касационен съд, който окончателно заменя ефективната присъда с условна от 2 години и 6 месеца, с 5 години изпитателен срок. След процеса Стависки се отдръпва от публичното пространство, но изплаща всички присъдени обезщетения. Едва през 2016 г. той се появява отново публично – в руски спектакъл на лед в зала „Арена Армеец“ заедно с Албена Денкова, получавайки бурни аплодисменти от публиката. Въпреки това, извън ледената арена, избягва контакт с медиите. По време на пандемията през 2020 г. Стависки и Денкова се преместват трайно в Русия, където и до днес живеят в Москва и ръководят школа за млади фигуристи.
Благодарение на стратегията на защитата, Стависки не влиза в затвора. През цялото дело така и не се доказва кога точно е пил алкохол. Макар че тестът показва 1,1 промила алкохол в кръвта след катастрофата, адвокатите настояват, че е пил „няколко глътки за успокоение“ след инцидента – именно това отчита дрегерът на полицаите. Любопитно е, че по това време Стависки е лице на кампанията за безопасно шофиране „Ако си пил, слез – искам да стигна жив”. В крайна сметка, поради липса на ясно доказателство за точния момент на употреба на алкохол и след признание за вина, Върховният касационен съд постановява условна присъда от 2 години и 6 месеца с 5-годишен изпитателен срок.
Личен коментар: Историята на Мануела и съдебната сага около катастрофата с Максим Стависки продължава да бъде един от най-обсъжданите случаи у нас. Дори и след години, въпросите за справедливостта и отговорността остават актуални.
0 Comments