огромно гнездо на стършели. Джеймс пребледня при вида, пое дълбоко въздух, затвори врата и се спусна надолу възможно най-бързо. Остана в шок няколко минути, не вярвайки на това, което току-що беше видял.
Лиъм беше убеден, че стършелите пазят нещо в това гигантско гнездо. Джеймс се страхуваше да се доближи, но отдалеч забеляза, че синът му може би е прав – сякаш наистина пазеха нещо, макар да не знаеше какво. Трябваше да подходи внимателно. Знаеше, че тези стършели могат да бъдат много агресивни и не искаше никой да пострада. Когато стигнаха до гредите на тавана – точно там беше гнездото – стършелите изглеждаха още по-настървени, като че ли усещаха, че пазят нещо ценно.
Не бива да се опитва да премахва гнезда на диви животни сам – това може да е опасно и да доведе до сериозни последствия.
Джеймс започна да проучва и други методи за справяне с гнездото, но повечето варианти не изглеждаха надеждни. По-късно случайно попадна на фирма, която специализира в премахването на стършели, и реши да се довери на професионалистите. Въпреки това тревогата му не спадаше – стършелите продължаваха да обикалят къщата, а рискът някой да бъде ужилен беше реален. Джеймс не можеше да спи спокойно, притеснен за безопасността на своето семейство. Страхуваше се, че времето изтича и трябва бързо да се намери решение, преди да се случи нещо лошо.
В един момент Джеймс реши сам да се справи с гнездото. Докато се приближаваше, усещаше прилив на адреналин. Планираше да грабне гнездото и да го изхвърли през прозореца, надявайки се да успее, ако успее да преодолее страха си. Съсредоточи се върху плана, пое въздух и се приготви да действа. Веднага щом направи първото движение, сърцето му заби лудо и той се впусна напред, с надежда бързо да се отърве от гнездото.
Целта беше да успокои стършелите, а не да ги унищожи.
Разбра също, че стършелите обичат сладко и може да се използва захарен разтвор като примамка. Прочете и за метод с вода и препарат за съдове, но реши, че това ще е твърде жестоко. Мислеше да ги улови в буркан, но разбра, че не е добра идея, тъй като ще избягат. Накрая избра да направи няколко капана със захаросана вода около гнездото и да използва дим, облечен в защитния костюм на баща си. Ако се наложи, можеше да ползва и вода със сапун. Това му се стори най-добрият начин да реши проблема със стършелите.
Лиъм изпита прилив на адреналин. Не беше правил нещо толкова рисковано досега. Майка му беше излязла по задачи – трябваше да действа бързо, това беше шансът му. Изпитваше смес от вълнение и притеснение, докато изкачваше стълбата към тавана. Знаеше, че трябва да бъде внимателен и храбър. Този път беше решен да се справи със страха и да се изправи пред предизвикателството.
Облече костюма и се насочи към таванските стълби. – „Какво си мислиш, че правиш?“ Лиъм застина. Позна веднага гласа – баща му. Беше почти стигнал до тавана, но сега паниката се надигна. Знаеше, че ще има сериозен проблем, ако баща му разбере. Обърна се и видя Джеймс да стои на прага. Можеше само да се опита да изглежда невинен. – „Какво правиш?“ – попита отново баща му. Лиъм трябваше бързо да реагира.
– „Не се притеснявай, синко. Ще се справиш. Виждам, че имаш опушвач, така че трябва да си по-умен от мен“, засмя се Джеймс и се върна в леглото си. – „Добре, Лиам, разбрахте това“, промърмори той, докато правеше първите си стъпки нагоре по стълбите. Лиъм изпита прилив на увереност. Одобрението на баща му значеше много и му даде кураж да продължи. След като баща му му се довери с тази задача, Лиъм се почувства още по-уверен и готов за бъдещи предизвикателства.
Действие
Лиъм надникна през люка и огледа стаята. Имаше много повече стършели, отколкото очакваше. Замисли се дали е взел правилното решение, после си припомни инструкциите, които беше прочел. Знаеше, че няма място за грешка – трябваше да действа правилно още първия път. Сърцето му биеше учестено, докато започна да изпуска дим с опушвача. Това беше моментът – или сега, или никога.
Той бавно отвори вратата и вдигна дима в стаята с плавни движения. Внимателно следеше димът да се разпространява равномерно, за да задържи стършелите вътре. Концентрира се и се опита да запази спокойствие, въпреки че топлината от дима се усещаше по лицето му. Сърцето му биеше силно, знаеше, че трябва да е бърз и точен. Имаше план и беше решен да го следва, макар всичко да не вървеше съвсем по сценарий.
Скоро шумът от крилата на стършелите намаля, а те изглежда станаха по-спокойни. Таванът вече беше почти изпълнен с дим. Лиъм остави опушвача до себе си и се качи на тавана. Внимателно отвори вратата, заслушан за всякакви движения. Когато видя, че стършелите са по-спокойни, си отдъхна. Методът с дима изглежда проработи, но Лиъм знаеше, че трябва да е изключително внимателен. Внимателно пропълзя напред, размахвайки дима, и се огледа, за да провери дали всички стършели са зашеметени.
Макар шумът от крилете да беше почти изчезнал, димът затрудняваше видимостта. Напипа прозорец и го отвори, за да проветри. Помисли, че всичко вече е наред, но знаеше, че не трябва да губи предпазливост. Трябваше да остане нащрек, вместо да се отпуска твърде рано.
Припаднали стършели
Лиъм пристъпи напред и събра смелост. Стършелите не бяха мъртви, а само зашеметени. Това беше очакваният ефект. Усмихна се, доволен, че планът му е проработил. Опушвачът беше успял да ги успокои, без да ги убива. Това му даде увереност, че може да се справи безопасно с гнездото.
Сега вече можеше да се приближи, но все пак внимаваше. Стоеше нащрек, знаейки че контролира ситуацията, но не трябва да се отпуска. Когато всичко изглеждаше наред, остави опушвача до люка на тавана – и това беше грешка. Приближавайки се до гнездото, усети лека тревога, разбирайки, че не бива да губи концентрация.
Гледайки гнездото
Щом димът се поразсее, Лиъм успя да види гнездото в цялата му пълнота. Остана за момент, поемайки гледката. Беше ясно, че това не е обикновено гнездо; размерът беше впечатляващ. Помисли си за Марк, който също беше шокиран. Дори опитът и увереността на възрастните не бяха достатъчни за това гнездо – то беше наистина нещо необичайно.
Лиъм взе кухненски щипки и започна внимателно да рови в гнездото. Беше сигурен, че стършелите вече са зашеметени, затова смяташе, че е безопасно. Беше чувал колко опасно може да бъде, ако човек не се пази, и затова взе предпазни мерки. Не би рискувал да се приближи без защитно облекло.
Това не може да е добре
Докато беше съсредоточен върху гнездото, Лиъм не забеляза, че димът вече почти е излетял през прозореца и стършелите започват да се събуждат. Видя един да се издига – „О, не…“, помисли си Лиъм. „Това не може да е добре.“ Замръзна на място от шок. След няколко секунди всички стършели напълно излязоха от гнездото и стаята се изпълни с жужене. Лиъм осъзна твърде късно, че е в сериозна опасност. Опита се да се отдръпне бавно, но стършелите вече летяха право към него.
Поглеждайки назад, Лиъм се изплаши за живота си – цял рояк стършели беше на свобода. Падна на пода и забеляза опушвача в другия край на стаята. Трябваше да го стигне, преди да е станало твърде късно, но не успя навреме. Стършелите го нападнаха и жилеха кожата му. В паниката събори стол и маса, а шумът само влоши ситуацията.
Изведнъж таванът изглеждаше като жив, пълен със стършели. Лиъм започна да става все по-разстроен и дезориентиран. Знаеше, че не трябва да се предава на страха, а да остане съсредоточен и да намери опушвача. Претърси из кутиите в ъгъла, решен да го намери бързо, преди стършелите да го заобиколят напълно.
С тази мисъл в главата продължи
0 Comments