Малък Тошко си отиде по същия начин, по който живя – без задръжки, сякаш на един дъх, без да се съобразява с никого, включително и със себе си. Внезапната му смърт разтърси приятелите и познатите му, въпреки че едва ли това ги е изненадало напълно.
Внукът на Тодор Живков почина на 21 юли – точно на същата дата, на която преди 44 години си е отишла и майка му Людмила Живкова.
В обществото се разпространяват слухове, че става дума за самоубийство. Самият Тодор Славков вече е говорил по този въпрос, докато беше жив, в интервю за Валерия Велева.
На въпроса „Рухвал ли си някога?“, синът на Иван Славков – Батето, отговаря: „Не. Имал съм депресии, но за самоубийство не съм мислил никога“
Тези думи на Малък Тошко, както често наричаха Тодор Славков, са изречени на 10 септември 2011 година.
Когато го питат дали баща му е оставил някаква заръка преди смъртта си, Тодор Славков разказва:
„Заръча ми, да! Заръча ми да правя син. Десетина дни преди да си отиде (1 май 2011-а), татко ме извика в болницата. Не можеше да говори, защото беше интубиран, но на листче с печатни букви ми написа: „Прави син!“ Пазя си листчето“, признава още той.
Славков не премълчава и кога е изпитвал най-голямата болка в живота си.
„Още изпитвам мъка. Това е много странно, защото колкото повече време минава, толкова по-силна мъка изпитвам. Но със сигурност е по-лесно да загубиш родител на тези години, отколкото, когато загубих майка си, когато бях на 10.
Тогава просто не можех да осмисля какво е станало, не можех да приема, че е възможно да загубиш родител. Чувал си за смъртта, но никога не си си представял, че ще се случи на теб или в твоето семейство“, изповядва се Тодор Славков.
Животът на Малък Тошко е белязан от съдбовни съвпадения и трудни моменти, които остават в спомените на близките му и обществото като цяло.
Историята на Тодор Славков е пример за това как личните трагедии и съдбата понякога се преплитат по неочакван начин.
0 Comments