Ето няколко малко по-непознати факта за змиите.
Често се твърди, че змия напада човек само в две ситуации – ако се уплаши или когато човек стъпи върху нея. Най-опасни са през размножителния период или когато защитават малките си.
Главната разлика между отровните и неотровните змии е във формата на главата и шията – отровните имат триъгълна глава и тънка шия, докато при неотровните главата прилича на яйце, а шията е по-широка. При отровните змии има един или два зъба, откъдето се отделя отровата.
Змийската отрова съдържа два основни типа токсини. Единият тип има разрушително действие върху нервната система и не се неутрализира при нагряване, а другият влияе върху кръвта и съсирването.
Съществуват хора, които са устойчиви на змийска отрова. Тази устойчивост може да бъде вродена, но може и да се придобие след ухапване от змия с по-слаба отрова или чрез прилагане на антисерум.
Клинична картина
На мястото на ухапването обикновено се виждат две малки прободни точки без кървене. След известно време зоната около раната се зачервява, после посинява и се подува. По-късно се появява изтръпване на тази част от тялото. Когато отровата попадне в кръвта, симптомите се разпространяват – ухапаният се чувства отпаднал, трепери, замаян е, пулсът се ускорява, дишането се затруднява, кожата пребледнява. Може да се стигне до частична или пълна бъбречна недостатъчност. Кръвта може да загуби способността си за съсирване, появяват се повръщане и диария, а пострадалият може да загуби съзнание. Следват конвулсии и кома. Делириумът и объркването често са предвестник на вътречерепен кръвоизлив – най-честата директна причина за смърт при ухапване от змия.
Ако не се реагира навреме, дишането спира заради парализа на дихателния център, а след това и сърцето спира.
Кошмарът на моя живот: Майките на двете ми извънбрачни деца:
Местоположението на ухапването оказва голямо влияние върху тежестта на симптомите. Най-опасни са ухапванията по главата и шията или когато отровата попадне директно в кръвоносен съд.
Първа помощ
Първото и най-важно нещо е да не се изпада в паника – има достатъчно време (обикновено няколко часа), за да се стигне до лекар. Лечението не е напълно единодушно. Всички са на мнение, че пълният покой е задължителен, тъй като движението ускорява разпространението на отровата. Някои специалисти не препоръчват да се слага превръзка, забраняват поставянето на лед поради риск от некроза, както и срязването или изсмукването на раната. Важно е да се обездвижи пострадалият и незабавно да се транспортира до медицинско заведение, където може да се приложи антидот.
Други обаче препоръчват следните действия: да се постави стегната превръзка малко над мястото на ухапване, като крайникът се обездвижи. Превръзката се разхлабва периодично (на всеки 3-5 минути), за да има кръвообращение. На мястото на ухапване могат да се направят два напречни разреза (под формата на „Х“) с дълбочина 3-4 мм, за да прокърви раната и да се изтече част от отровата.
Изсмукване на раната с уста не се препоръчва, тъй като дори малка раничка или счупен зъб могат да доведат до отравяне на човека, който оказва помощ. Разрезите се правят с чист инструмент, предварително изгорен на пламък или избърсан със спирт. Следващата стъпка е да се обработи раната със силен разтвор на хиперманган, като при възможност се инжектира еднопроцентен разтвор около мястото. Дават се много течности, но никога алкохол. Пострадалият трябва максимално бързо да бъде откаран до най-близкото лечебно заведение, за да се приложи серум против змийска отрова.
Родопска баба: Момче, пиши на сина ми, че съм починала, за да дойде да го видя за последно:
Лечение
Колкото по-рано се приложи антивиперинов серум (интравенозно или мускулно), толкова по-добре, като преди това се прави тест за свръхчувствителност. Този серум е ефективен срещу полуотровните и отровните змии, характерни за Европа.
При деца с алергии или при наличие на фамилна обремененост, серумът се прилага най-добре в болнична обстановка, интрамускулно и с необходимата предпазливост.
Препоръчва се да се вземе микробиологичен тампон от раната за изследване, след което раната да се обработи с антисептик.
Задължително е да се провери противотетаничният имунитет и да се дадат антибиотици, които действат срещу грам-отрицателни и анаеробни бактерии – тези, които обичайно се намират в устната кухина на змията.
За облекчаване на болката се използват аналгетици. Ако се развие хемолиза, трябва да се направи преливане на концентрирани еритроцити. При дисеминирана интраваскуларна коагулация се прилага плазма. Важно е да се проследява отделянето на урина и да се предотврати или лекува шок. Хирургична намеса е необходима при тъканна некроза. Ако отокът е толкова голям, че нарушава кръвообращението в крайника, се налага спешна фасциотомия.
В заключение, бързата реакция и правилната първа помощ са ключови при ухапване от змия, а навременното медицинско лечение може да предотврати сериозни усложнения. Такива ситуации напомнят колко е важно да познаваме основните стъпки при спешни случаи.
0 Comments