Мони от „Ергенът“ през сълзи: Простих за шамарите и ритниците на…

Мони Зенгиннер пази трудни спомени, свързани с баща си. Наскоро тя разказа, че като дете често е ставала жертва на физическо насилие от негова страна, както признава самата риалити звезда.

„Болката не е наказание, а учител“, казва днес Зенгиннер, която вече е намерила сили да прости на баща си, съобщава „България днес“.

Когато е била на 10 години, както споделя Мони, баща й я заварва да пуши и я наказва с бой. В изблик на гняв след това й поставя ултиматум – или да се раздели с кучето си, или да й обръсне главата.

Мони без колебание избира да запази любимото си куче, дори с цената на унижението: „Обръсни ми главата, Бети няма да я дам“.

В крайна сметка, баща й не посмява да й отреже косата. Въпреки това, след ударите и шамарите, Мони си спомня, че умът й като че ли е блокирал, заличавайки по-нататъшните подробности от този момент.

„Практиката ми на психолог ме среща всекидневно с хора с доста цветни истории. Момиче, някога заплашвано от баща си, че ще бъде изпратено в интернат, защото излиза с неподходяща компания. Жена, малтретирана от своята майка, защото е „същата като баща си“. Различни истории с общо кратно – срам. Мен обаче не ме е срам.

Това, че някога си бил обект на насилие, не те прави жертва, прави те оцелял. А ако успееш да израснеш чрез тази болка – тогава ставаш победител“, сподели Зенгиннер за проявената смелост да говори публично за преживяното насилие.

„Българите преживяват темата болезнено, но я обличат в рационализации и отрицание. Нашите родители са били възпитавани чрез шамари, а думите „обичам те“ са нещо, което са чували рядко. Днес повечето от тях възпитават децата си по същия начин – не от злина, а от неосъзнатост“.

Зенгиннер вече е простила на баща си: „Не го направих, за да забравя, а за да не нося товара нататък. Баща ми е доминантен мъж, който има нужда от контрол, а аз съм жена, която не подлежи на опитомяване. Приели сме го“, казва тя.

Темата, която засяга Мони Зенгиннер, остава актуална и за много други хора у нас. Не е лесно да се говори за подобни преживявания, но споделянето често е първата стъпка към приемането.