Познай историята си и ще знаеш откъде си тръгнал и накъде се насочваш.
Една от най-забележителните археологически находки в света се пази в банков сейф във Варна.
Вместо да бъде подробно проучена и да се превърне в туристическа атракция, този уникален артефакт събира прах, забравен от всички. Причината да не се разгласява е, че откритията около него могат да променят настоящите научни възгледи за произхода на древните цивилизации.
На 15 юли 1985 г. Петко Димитров я открива на дълбочина около 93 метра и 65 километра навътре в морето от Варна.
С диаметър 40 см и височина 10 см, предметът е изработен изключително прецизно и симетрично, като основата му е със седловидна форма. Предполага се, че материалът не е глина, а пясъчник.
Върху самия артефакт има писмени знаци, които се считат за най-древната писменост, съществувала преди потопа и откривана също в шумерската, египетската, индийската и гръцката писменост.
Проф. Петко Димитров е получил предложение от израелски учени да продаде находката за 60 000 долара. – „Разбира се, че отказах. Това е безценна находка“, пояснява той. Става дума за т.нар. чиния на Ной.
Най-древната история на България започва от времето на потопа, преди около 7500 години.
Смята се, че богоизбраният народ е обитавал районите на днешните северни плитчини на Черно море и Азовско море. Живели са около голямо сладководно езеро, където морето днес рязко става по-дълбоко.
Тези земи били напоявани от Дунав, Днепър, Днестър и Дон и се споменават в Библията като Едем.
Следите на тази древна цивилизация могат да се открият по дъното на Черно море и във Варненския залив.
Научните експедиции са намерили там останки от най-старите известни градове на Земята.
Проф. Петко Димитров, който е ръководил две експедиции по българския шелф, съобщава, че преди 8000 години бреговата линия на Черно море е била на суша, разположена на 60 километра източно от Варна, където са живели предците ни и откъдето е започнала една от първите цивилизации.
В този период се случва огромното нахлуване на океанските води през Босфора в тогавашното сладководно езеро.
Проф. Уилям Райън от Колумбийския университет напомня своята теза, че нахлуването е било с мощността на 200 Ниагарски водопада. Той участва за втори път в българска експедиция.
През 2011 г. учените с кораба “Академик” успяват да пробият песъчливите слоеве, затрупани от тинята, донесена от океанския поток. При сондажите са намерени дървени останки и корени.
Това потвърждава хипотезата на проф. Димитров, че някогашното сладководно езеро е било значително под нивото на световния океан. – “Следите от Черноморската Атлантида трябва да се търсят не само по море, а и на сушата”, казва ученият. Първата експедиция тръгва на 1 юли 1985 г. с руската подводница “Аргус”.
Професорът разказва:
– Хипотезата за потопа се оформи през 1984 г., когато участвах в международния проект „Атлантида“.
Руснаците ме поканиха с моя екип от четирима души. Работихме в Средиземно море и Атлантика, по веригата „Подковата“ край Испания, Португалия и Мароко.
Подозирахме, че там долу има човешки съоръжения. Имах многобройни спускания с подводницата „Аргус“ на 130 метра дълбочина. След като се върнах в България, предложих да изследваме дъното на Черно море. Руски колега ми каза „Седни и напиши проект“.
Започнах работа, и точно на Нова година 1984 г. получих обаждане, че проектът е одобрен – за 1985 г. ще разполагам с „Аргус“ и кораба „Рифт“ под мое ръководство в Черно море.
– „На 16 юли направихме спускане в палеоруслото на река Провадийска, която се е вливала в тогавашното сладководно Черно море, преминавайки през целия шелф. Там, на старите брегове, открих очертания на дупки на около 95 метра – два симетрично подредени реда. Ясно беше, че са направени от човешка ръка. Навътре от старите брегове, на 300-400 метра, попаднах и на т.нар. чиния на Ной.“
Учените се натъкват и на останки от старо пристанище и некропол на дъното на морето, там където някога е бил брегът на езерото.
Проф. Димитров добавя:
– „Много хора ме разпитваха за тази чиния – журналисти и изследователи, питаха ме как съм я намерил. Казах: „Водеше ме Божията ръка“.“
Една от работните му тези е, че Ной е живял по нашите земи. Предполага, че именно тук е бил Ноевият ковчег, погребан под дебели слоеве пясък по нашето крайбрежие, и че райската градина е била разположена именно тук.
Дясната ръка на професора е д-р Балард – един от най-известните дълбоководни изследователи.
Петко Димитров си спомня:
– „Д-р Балард си тръгна, много обиден от нашите опоненти в България, начело с т.нар. проф. Божидар Димитров. Те бяха твърдо против хипотезата за потопа в Черно море.“ Това е ролята на някои псевдоисторици – да прикриват истината.
Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, коментира изказването така: „Робърд Балард не провеждаше археологически експедиции.
На неговия кораб имаше екип от 30 отлични специалисти геолози, по нефт и газ, но нито един археолог. Балард проучваше за газ и нефт, без да плати таксата за проучване. А един периметър от няколко мили мисля, че струва 14-15 милиона долара. А Балард, плащайки един милион уж за археологически разкопки, си проучваше за газ и нефт десетки периметри, без да си плати нищо.
Нито имаше разрешение от българското правителство, нито от Археологическия институт и музей към БАН. Аз не го изгоних, нямам тия правомощия. Просто писах, че е нарушил законите и какво прави действителност. И той отиде в Турция, опита се да изиграе същия номер, че търси Ноевия ковчег, който никога не е потъвал, че да бъде търсен. Турците го изгониха не след 2 години, както аз, а след две седмици. Тогава турските вестници писаха: „Турският Божидар Димитров изгони Балард за две седмици“.“
Според подкрепената от експедициите версия, древната кимерийска цивилизация, развила се край Варна, става основа на шумерската култура след библейския потоп, настъпил около 8000 г. пр.н.е.
Населението, останало по нашите земи, е в основата на формирането на тракийската култура. Тези твърдения са подкрепени от солидни изследвания.
Тази хипотеза е на проф. Петко Димитров, ръководител на „Морска геология и археология“ в Института по океанология към БАН във Варна, и на американския учен Уилям Райън от лабораторията „Ламон Дохърти“ на Колумбийския университет.
Към тях се присъединява и Уолтър Питман.
Тримата са убедени, че библейският потоп е станал именно в Черно море. Проф. Димитров развива тази идея в книгата си „Черно море – Потопът и древните митове“.
Доказателствата на учените се базират на сравнителен анализ на неолитните находки, намерени край Варна и Дуранкулак, както и на подводните проучвания в устието на Провадийската река. Там са открити праисторически селища под водата.
Всички тези факти сочат, че по нашите брегове се е зародила цивилизация, която по-късно колонизира европейската част на Средиземноморието и достига до бреговете на Атлантическия океан.
Сравнението с находки от българските земи и португалското крайбрежие показва, че преселенията са се случвали по море с големи салове и кораби.
Инженери от Варна, работещи с археолози, наскоро изказаха мнение, че първата цивилизация е възникнала край Варна. Металографските анализи сочат, че тук са изработени първите инструменти, с които човек излиза от пещерите. Намерените сечива предшестват с векове египетските и близкоизточните, според специалистите, които оборват наложените теории за произхода на цивилизацията.
Това се потвърждава и от известната „чиния на Ной“, открита от проф. Димитров в Черно море на 6 юли 1985 г. Най-значими са 27-те писмени знака по нея, които могат да се окажат най-древната писменост на човечеството. При сравнение със знаците на шумерите се вижда голямо сходство между двете култури.
Изследвани са и златните находки от Варненския халколитен некропол, открит през 1972 г. край Варненското езеро. Това злато е с около 3000 години по-старо от египетските пирамиди и бележи най-ранната цивилизация на нашите земи.
Металографски анализи показват идентичност между златните съкровища от Североизточна България и използваните суровини. От това следва, че първата металообработка в света се е случила именно тук, според експертите.
Един друг важен за историята район е Големият остров – Дуранкулак, наричан още „Европейската Троя“ и „Езерният град“. Там са открити:
– артефакти от палеолита (над 10 000 г. пр.Хр.)
– селища на първото уседнало, земеделско и занаятчийско население в Европа (54 век пр.Хр.)
– най-старите каменни сгради на континента (51 век пр.Хр.)
– най-древното обработено злато в света (50 век пр.Хр.)
– първи писмени знаци в човешката история (50-48 век пр.Хр.), предвестници на Дунавската протописменост
– най-ранни форми на парични ценности (50-48 век пр.Хр.)
– тук е определена най-старата фаза (началото на 55-54 век пр.Хр.), наречена Блатница, на европейската неолитна култура Хаманджия
Във Варненското езеро е открит комплекс от селища още в началото на миналия век от братя Шкорпил. Те са били напълно унищожени при „драгиране за строителни работи в езерото“.
Северните плитчини на Черно море са били подробно проучвани и от американски военни експедиции след началото на „демокрацията“.
Много от археологическите находки, снимки от дъното и сканиранията с ехосаундер, които показват квадратни и правоъгълни основи на сгради, са засекретени. Но дори и без тях, логиката и видимите факти изясняват истината. Например сероводородът в дълбоките части на Черно море е резултат от разлагането на удавената природа – растения, хора и животни, които някога са обитавали Едема.
Бреговете на Босфора пасват като пъзел, показвайки мястото на разлома. Районът е сеизмично активен и се намира на границата между Евроазиатската и Африканската тектонска плоча. Водата е стигала до ниските части на Стара планина, където се намират фосили на морски миди и следи от древни пристанища.
В земите на днешна България, южна Украйна и Крим (Стара велика и Дунавска България), оцелелите след потопа поставят началото на нова цивилизация. Този народ се смята за потомци на Ной. Един от ключовите аргументи е т.нар. „анони
0 Comments