„Ергенът 2“ направи Евгени Генчев най-обсъждания мъж през 2023 година, а интересът към него не стихва и днес. Концертите му вървят един след друг, предстои му национално турне и албум с песни, посветени на тъмните страни на любовта.
Репортер на „Уикенд” се свърза с музиканта, за да разбере повече за творческите му планове и новостите в личния му живот. От откровените му отговори стана ясно, че след раздялата с Валерия Георгиева, Евгени не е останал дълго сам и в момента е много щастлив с новата си половинка.
– Евгени, наскоро излезе песента ви „Трети ден“. Колко време ви отне да я създадете?
– Проектът започна още през декември 2024 г. Идеята за музиката беше моя, а заедно с Йоан Николаев я развихме – той направи аранжимента. Идеите за клипа и текста също са мои, а думите са на Росен Димитров и Лора Димитрова. Щастлив съм, че песента се получи такава – с душа. Клипът исках да е като кратък филм, който да улавя емоциите, описани в песента. Желанието ми беше да се усети безтегловността на състоянията, през които преминаваме след раздяла.
– Работите ли върху други нови песни?
– В момента подготвям още две песни, които също ще разкрият по-тъмната страна на любовта. По темата ще съберем мини албум. Освен това работя върху нови аранжименти и композиции за пиано, които ще звучат на предстоящите концерти. Всеки ден в главата ми звучи някаква мелодия, усещам, че сега съм най-продуктивен. Идеите и енергията ми са много, и искам да ги споделя с публиката. Предстоят национално турне и концерти в Европа, които в момента планираме с екипа. Скоро ще обявим дати и градове. Често се вълнувам за срещите с публиката. Тази енергия от пълна зала или летен театър е неописуема. Това е истинската храна за душата на артиста и съм щастлив, че моето творчество се приема толкова добре.
– Прекарвате ли вече повече време в България?
– От лятото на 2022 година живея в България. Предпочитам да съм вкъщи, в родния край. Често пътувам, но усещането да се прибереш у дома е различно. Звучи клиширано, но вярвам, че камъкът си тежи на мястото. Обичам родината си и мисля, че тук мога да дам много.
– Максим Генчев каза, че иска вие да изиграете Стефан Караджа в новия му филм. Бихте ли се съгласили на такава роля?
– Обичам постоянно да излизам от зоната си на комфорт и да се развивам. Имам опит с различни роли, особено на сцените в Лондон, така че съм отворен към предложения, които са актуални и предизвикателни. Харесвам предизвикателствата, но подхождам много внимателно към всяка задача. Независимо дали става въпрос за песен или филм, щом поема ангажимент, се отдавам изцяло и се потапям в проекта.
– Как съчетавате ролите си на пианист, композитор, актьор, певец и музикален педагог?
– Всички тези неща запълват цялото ми време. Когато са комбинирани, човек трябва да им се отдаде напълно. В тях откривам себеизразяване и смисъл. Мисля, че успявам да намеря баланса.
– Завършихте престижна академия в Лондон. Беше ли трудно там?
– Учил съм в Кралската музикална академия. Първата година, година и половина в Лондон ми беше много трудна. Усетих се като дърво без корен – без близки, на непознато място, търсех своята среда. Въпреки това останах дълго в Англия, която се превърна във втори дом. Справих се с трудностите, работейки неуморно. Виждах какво мога и какво имам да подобрявам. Осъзнах, че трябва да се разделя с неща, които ме спъват, за да продължа да раста в избраната професия.
– Как се промени животът ви след „Ергенът“?
– Всеки опит носи нещо ново, но участието ми в „Ергенът“ вече е минало и предпочитам да остане така. За мен това е затворена страница. Преживяването беше наистина различно, но и тук има две страни на монетата.
– С Валерия, с която бяхте двойка в „Ергенът“, се разделихте. Каква беше причината и поддържате ли приятелски отношения?
– Едно детско влюбване и захласване не мисля, че може да се дефинира като нещо трайно, колкото и да е опияняващо. Това мога да кажа по въпроса. Личните взаимоотношения предпочитам да запазя за себе си.
– Гледахте ли третия и четвъртия сезон на „Ергенът“? Бихте ли участвали отново в риалити?
– Нямах възможност да гледам „Ергенът“. Ако има формат, който ми пасва и в който имам време да участвам, бих се включил. Харесвам предавания, които показват талант и умения. Така че, ако реша да се появя отново, ще бъде в подобен тип проект.
– В момента има ли жена до вас?
– Разбира се. Щастлив и удовлетворен съм – това е най-важното.
– Случвало ли ви се е да плачете заради жена?
– Човек най-често плаче, когато е дълбоко наранен. Аз съм изключително чувствителен и не ми е чуждо да имам моменти, в които не мога да задържа сълзите в себе си. Емоциите са привилегия на силните хора. Само силен човек може да се разплаче, без да се притеснява или срамува.
– Какво не бихте простили на близък човек?
– Мисля, че ако си достатъчно смирен, няма нещо, което да не можеш да простиш. Въпросът е, че често на нашите географски ширини това се възприема като мекушавост и тогава ти се качват на главата. Човек трябва да вземе съзнателно и информирано решение какво може да позволи и какво не.
– Как най-пълноценно си почивате?
– С книга в ръка, сред природата и с любими хора. Това всъщност са най-обикновени неща, но същевременно са и най-необходимите.
– Имате ли безсънни нощи? Каква е причината за тях?
– Когато съм с много идеи и интересни проекти, често работя до късно. За съжаление, това че си легна късно не означава, че мога да се наспя, защото изпитвам неприятното усещане за изгубен ден. Понякога се налага да жертвам съня си.
– Изглеждате отлично. Спортувате ли? Следвате ли някаква диета?
– Благодаря ви за комплимента. Тренирам редовно, почти не пия алкохол и се старая да се храня здравословно. Не ям риба и месо от близо 7 години. За всичко друго дължа благодарност на родителите си – генетиката има значение.
– Защо не консумирате риба и месо?
– Чувствам се по-добре по този начин – по-лек съм и не се подувам. Живеем на бързи обороти, но не трябва да правим компромиси с храната си. Всеки най-добре усеща как му влияе определена храна. Аз разбрах, че месото и рибата не ми понасят и ги изключих от менюто си.
– След месец, на 22 юни, имате рожден ден. Ще празнувате ли?
– Близо 10 години винаги имах концерт на рождения си ден. В един момент спрях да приемам ангажименти за 22 юни. Сега предпочитам да отбелязвам деня в уединение или с тесен кръг приятели. Не съм човек на големите тържества и многото гости. Харесвам, когато мога да проведа смислен разговор с всеки на масата.
– Често ли се връщате в родния Пловдив? Търсите ли съвет от родителите си?
– Когато имам възможност, се прибирам в Пловдив. Човек остава дете на родителите си цял живот, но ако търся съвет от тях, то е само по въпроси, свързани с тяхната компетентност. За останалото разчитам на собствената си преценка.
Като цяло, Евгени Генчев продължава да следва своя път, съчетавайки динамична музикална кариера с личен баланс и отдаденост към близките си. Ясно е, че не се страхува да експериментира и да се развива както в творчеството, така и в живота си.
0 Comments