Николай Попов е събрал цялата си вътрешна сила, за да поеме нова мисия след трагедията, която отне живота на дъщеря му. Това е мисия, която ще определя дните му оттук нататък.
След като загуби най-скъпото – своето дете Сияна, той не спира да се бори, така че повече да няма загинали деца на пътя. Тази битка е от значение за всички ни! Проблемите, с които се среща, са отдавна натрупани и говорят за безотговорност, липса на контрол и слабост на институциите.
В разговора си с БЛИЦ Николай Попов не просто изрежда познатите рискове по пътищата. Те са известни от години. Той прави нещо повече – предлага конкретно и реализуемо решение, което може да се въведе незабавно, стига да има воля от страна на институциите.
Трябва някой, който наистина се интересува от това дали черната статистика ще расте.
– Г-н Попов, малко преди нашия разговор съобщихте за още една катастрофа на същия опасен участък, където загина дъщеря ви Сияна…
– Да, да… точно така. Отново. Отново става въпрос за камион, висока скорост.
– Предложихте първо за камионите да се въведе контрол на средната скорост, тъй като именно те причиняват най-много произшествия и трябва да са под по-строг контрол.
– Да, и това е много лесно да се осъществи. ТОЛ системата така или иначе следи камионите за таксите. Средна скорост за камионите могат да въведат още утре, буквално.
– Значи за тази промяна не е необходима сложна административна процедура?
– Не, не е нужна. Всеки, който пътува през България, трябва да вземе маршрутна карта от терминалите на АПИ или да ползва устройство, което отчита изминатите километри.
Много по-лесно и ефективно е да се приложи средна скорост само за камионите. И искам да кажа, че ако това се направи и за леките автомобили, ще има толкова много сигнали, че системата няма да издържи – постоянно ще има нарушители!
– Това би трябвало значително да намали инцидентите, причинени от камиони?
– Точно затова трябва да започне първо с камионите. Те не се следят достатъчно, дори и от КАТ. По този път, а и не само там, карат безразсъдно! Имам запис от АМ „Тракия“, който ще ви изпратя – на него се вижда камион, който изпреварва леки коли.
Пак на същия път, близо до участъка, където загина Сияна, друг камион изпреварва както лека кола, така и друг камион. Камионите са сред най-опасните на пътя и причиняват най-тежките катастрофи. Разбира се, тук не включвам лошото състояние на пътищата и недостатъчния контрол.
– Ако тази промяна се случи скоро, ще ви донесе ли поне малко удовлетворение в мисията, която сте си обещали – първо пред себе си, после пред обществото, в памет на дъщеря ви?
– Не… но всяко действие по темата ще ми носи поне спокойствие, защото така се предотвратяват нови трагедии. Но проблемът е огромен!
Говорим за 500 – 600 загинали на година при катастрофи – това е изключително тежка статистика!
Темата сега е много актуална и благодаря, че не спирате да я следите. Профилът ми във Facebook е събрал за 28 дни около 14 милиона и 300 хиляди посещения. Това означава, че цяла България е гледала два пъти!
Хората очакват управляващите да предприемат действия, така че този пътен травматизъм да намалее драстично, дори и да не изчезне напълно. Категорично заявявам – държавата уби детето ми и това мога да го повторя!
– Гледала съм неведнъж рисунките на Сияна, които сте споделяли. Чудя се какво е било в нейното чисто детско съзнание, за да изобрази такава реалност, сякаш е предусещала събитията… Тя буквално е претворявала тежката действителност върху белия лист!
– Тя има много такива картини. В бъдеще ще организираме изложба, за да я запомним с таланта ѝ, защото Сияна наистина беше много даровита.
Българско дете, вероятен бъдещ художник или архитект, беше отнето и съдбата ѝ бе разбита! Причината е, че някои самодоволни чиновници не си свършиха работата навреме! Това е!
– Наскоро припомнихте случай с друг инцидент, отнел живота на Ани и Явор, които са прегазени на пешеходна пътека на бул. „Сливница“ от 19-годишен шофьор със 106 км/ч при ограничение 50.
– Да, така се случи… На датата, когато са загинали Ани и Явор, Сияна е нарисувала картината с плачещото око и датата – 08.05.23 г.
Тя е рисувала през деня и тази картина вероятно е направена преди катастрофата с Ани и Явор. Не е знаела за инцидента предварително.
– Как си го обяснявате?
– Питах я за значението на тези картини, защо ги рисува, тя ми казваше, че просто така ѝ е дошло отвътре. Сияна беше много интелигентна и интуитивна. Може би има и някаква Божия намеса… не знам.
– При такива послания човек се пита дали наистина няма намеса свише… Може би силата, с която водите тази борба, ви я дава Сияна отгоре?
– Дано наистина да е така. Хубаво е да вярвам в това, защото ако всичко свършва само тук, е прекалено тъжно.
– Не смея да ви питам как са майката на Сияна, баба ѝ, дядо ѝ, който се бореше за живота си?
– Всички сме в изключително тежко състояние. Семейството страда много. Болката от загубата на дете е неописуема. Не можеш да избягаш от това, няма къде да се скриеш. Наистина е много тежко.
– Вие сте човекът, който събира цялата сила на семейството, защото никой друг не е способен да направи това, което вие правите…
– Така е, да… на мен се падна тази отговорност. Като мъж смятам, че имам дълг към детето си. Имам дълг и към обществото – да предпазим други хора от такива трагедии. Ще продължавам! Това вече не е само моя лична кауза.
– Как е дядото на Сияна, още ли е в болница?
– Дядото на Сияна е изписан, но е в много тежко състояние – психически и ментално. Не разпознава близките, плаче постоянно. Животът на този човек е съсипан. Един достоен българин, служител на МВР, сега с разбита съдба.
– Човек, спасил много животи!
– Много животи е спасил на същия този път, където загина Сияна, да. Но не успя да спаси внучето си.
– На този фон пак се връщам към рисунките на Сияна – те звучат като вик сред цялото мълчание и бездействие!
– Сравнението ви е много силно. И ако това мълчание продължи, ще има още жертви, още деца ще загинат!
– Споменахте, че искате да организирате изложба с картините ѝ. Има ли момент, който бихте сметнали за подходящ?
– В момента нямам сили за това. Но един ден ще се случи… кога, не знам.
– Мислили ли сте за начин да продължите мисията на Сияна – може би с фондация, защото чрез рисунките си тя е предавала послания, които тепърва ще се разгръщат?
– Не съм мислил за това, но с „Ангели на пътя“ ще работя непременно. С тях си сътрудничим в тази борба и е много тежко да виждаш толкова много нови хора, които се присъединяват след поредна катастрофа. Имаме група във Viber, където при всеки нов инцидент се включват още хора. Това е изключително тежко…
Не може да си представите колко отчаяни родители има – години наред ходят по съдилища без резултат. Загубили са децата си, а после системата ги смачква заради своята институционална немощ. Наистина е трагично!
– Често ли се налага да минавате през този участък по пътя за Плевен?
– Вече нямам работа там, но понякога минавам. Наскоро минах и картината е потресаваща. Такъв път в Европа не съм виждал. Има коловози.
Около 40% от трасето е с кръпки, с некачествен асфалт – и го казвам, ако някой иска, нека ме опровергае. Имаше експертиза за сцеплението, която показа, че асфалтът не отговаря на изискванията. 40 километра от пътя са без маркировка!
Осъзнавате ли за какво говорим?
Това е така от март. Тогава пътувах за Румъния и точно правеха тези кръпки. Като се върнах, бяха завършени, но нямаше маркировка. И вече трети месец – международен път, който поема трафика на Западна Европа, без маркировка. Как ви звучи това?
– Престъпно!
– Влизайки в това областно пътно управление, веднага се вижда липса на хора, които да се грижат и да управляват. Пейзажът е плашещ! Но излизайки от област Плевен и влизайки във Велико Търново, всичко се променя – пътят е маркиран, има знаци, дърветата са окастрени. И затова искам оставките на тези хора!
– Казвате „от март месец“, но може би този проблем е от още по-отдавна?! Всъщност, не се ли влоши пътят основно заради пренасочването на трафика от Ботевград – Мездра?
– Точно така! Пътят се влоши много, след като трафикът, който трябваше да преминава през Ботевград – Мездра, беше насочен тук. Това трасе не е пригодено за тежкотоварни автомобили, а и липсва строителство на АМ „Хемус“. Това е факт!
Ако имаше „Хемус“, Сияна щеше да е жива!
– И всички тези камиони нямаше да преминават по пътя за Плевен, който не е проектиран за такъв трафик?
– Абсолютно! Факт! Когато пътувах за Румъния, се изненадах от огромния трафик, първоначално не разбрах откъде идва. После разбрах заради пренасочения трафик от Ботевград – Мездра.
– А има ли яснота кога ще се оправи пътят там?
– Казват, че до края на юни ще бъде пуснат. Аз лично се съмнявам. Ще видим. Има области, където се работи. В Пловдив ремонтите са планирани – щом спряха дъждовете, започнаха работа. По 8000 тона асфалт се полагат всеки ден. Това са наистина добри темпове.
Не критикувам тези, които работят. Критикувам онези, които не си вършат задълженията. Когато някой е коректен и си върши работата, нещата вървят. Защо в Пловдив може, а в Пазарджик – не? Обяснете ми?
– Де да можех да ви обясня…
– Няма обяснение. Просто няма кадри, които да са ангажирани с работата. За съжаление.
– Казвате, че поемате цялата тежест като мъж, но и вие сте човек с душа. Има ли нещо, което ви помага да оцелеете психически?
– Много е тежко. Това, което правя като кауза, ми дава сили. Нищо друго не може да ми върне детето или да ме успокои. За тези неща трябва да продължава да се пише и говори.
И ви благодаря за подкрепата, защото ако не бяхте вие, медиите, Сияна щеше да е просто поредната статистика. Чета всичко, което правите, поздравявам ви! Поздравете и г-н Крачунов!
Интервю на Анелия ПОПОВА – 7dnibulgaria
Историята показва колко е важно да има чуваемост и обществен натиск, за да се случват истински промени. В крайна сметка, последователността и упоритостта на хората като Николай Попов може да доведат до реални резултати.
0 Comments