0

В България има един човек, който категорично не желае да напусне затвора – това е Георги Енев, по-известен като Жоро Милионера, охранителят от Пловдив, станал известен с най-големия обир на инкасо автомобил у нас.

На 22 юни 2012 г. Енев измамил колегата си Манчо Юруков да слезе от служебната кола, под предлог да купи дюнери. Останал сам, той насочил инкасо автомобила към тясна уличка, където предварително бил оставил семейния си опел. Там преместил 1 471 058,52 лв. в различни валути и банкноти в опела и изчезнал.

Веднага след това Георги Енев беше обявен за издирване в цялата страна, но без резултат. На 5 юли същата година той сам се предаде, избирайки прокуратурата за това. Призна за обира, но не разкри къде са парите. По онова време в пловдивската полиция коментираха, че съжаляваха, че не са го разпитвали те, тъй като в прокуратурата нямали нужния опит. Служителите на МВР смятали, че щели да го принудят да признае къде е скрил пачките. Опелът бе открит изоставен в гора до село Храбрино, но въпреки многократните опити през годините никой не успя да намери парите.

Милионера отново призна вината си пред Пловдивския окръжен съд, но и този път не даде информация за парите.

“Признавам се за виновен и съжалявам. Няма какво да добавя”, каза той пред съда. Получи присъда от 8 години затвор, но след протест на прокуратурата Апелативният съд увеличи наказанието на 12 години, което бе потвърдено и от ВКС.

“Има такава законодателна възможност – да си признаеш вината, но да не върнеш откраднатото”, коментира тогава прокурор Дилян Пинчев.

Всеки осъден може да поиска предсрочно освобождаване, ако е излежал поне половината от присъдата си и има доказателства, че се е поправил. Дори рецидивисти, без реален шанс, често се възползват от тази възможност, затрупвайки съдилищата с подобни дела.

За Жоро Милионера такава възможност съществува от над три години и половина, но според регистрите на Съдебната палата в Пловдив той никога не е подавал молба за предсрочно освобождаване. “Не ме е търсил от години”, споделя адвокатът му от времето на делото Георги Кутрянски.

В пловдивските юридически среди се обсъжда, че Георги Енев се чувства защитен единствено в затвора. Ако излезе на свобода, криминални среди ще го следят, тъй като само той знае къде са парите. Има риск да бъде отвлечен или подложен на тормоз, за да издаде местоположението на средствата. Освен това, процедурите за предсрочно освобождаване са публични, решенията се качват онлайн, така че информацията за евентуалното му излизане може бързо да стане публично достояние.

От затвора в Пловдив също потвърждават, че Георги Енев все още излежава присъдата си и не е освободен.

В същото време той работи, което му носи облекчение – за всеки отработени два дни се приспадат три от присъдата. Почти 10 години изминаха от обира и, ако продължава да работи, оставащото време до излизането му намалява. Така Жоро Милионера вероятно ще напусне затвора без излишно внимание, макар и новината да достигне до други затворници и познати навън.

Юристи изтъкват и друга причина Енев да не бърза със свободата. Откраднатите през 2012 г. пари са били на различни банки и застраховани, а щетите са покрити от застрахователите. Те имат право да търсят сумата от Енев чрез изпълнителни дела, но такива трябва да се подновяват на всеки две години заради давността. Почти 10 години след обира абсолютната давност наближава и може би това е причината Жоро Милионера да изчаква.

Човек не може да бъде съден два пъти за едно и също престъпление, затова възможността Георги Енев да харчи парите след освобождаване е напълно реална.

Знаещите случая предполагат, че едва ли ще се върне в панелката на родителите си в пловдивския квартал “Кючук Париж”, а по-скоро ще се укрие, за да избегне вниманието на криминалния свят. Способността му да се крие вече бе доказана при издирването през 2012 г., така че не е изключено да го направи пак.

Наказа с 1,5 млн. лв. шефовете си заради 236 лв.

Жоро Милионера “наказва” шефовете си от G4S, като им отмъщава с 1,5 млн. лв. заради санкция от 236 лв. Причината – малката му заплата и заем с месечна вноска от 400 лв., което прави всяка допълнителна сума важна. Седмици преди обира началниците го лишават от добавката от 236 лв., тъй като е бил засечен да слиза от инкасо автомобила и да оставя сам колегата си – нещо, което е забранено.

Енев се сдобива с ключ за отключване на автомобила от колега, когото е замествал. По принцип шофьорът няма достъп до отделението с парите в инкасо колата. След това обмисля точния план – примамва колегата си да слезе и за няколко минути изчезва с парите.

Пълно самообладание: Избирал джапанки, докато полицията го издирваше

По време на делото Георги Енев показа изключително самообладание, като запази хладнокръвие и пред съда, и пред журналистите. Бил е рейнджър, което вероятно обяснява добрия му контрол над емоциите.

Години по-късно, в неформален разговор, адвокатът му Георги Кутрянски сподели случка, илюстрираща спокойствието му. Двамата отивали към прокуратурата, където Енев решил да се предаде. По пътя, в подлеза към пл. “Съединение” в Пловдив, има магазин за джапанки. Енев се спрял там, за ужас на адвоката си, и дълго избирал. В този момент всеки полицай можел да го разпознае и арестува, проваляйки плана му да се предаде сам.

Това не го спряло – Жоро Милионера спокойно изслушал съветите на продавача да не взима евтини джапанки, а по-скъпи, които да носи 10 години. “Точно такива ми трябват”, казал Георги Енев и платил. Минутa след това вече бил в прокуратурата.

В случая с Жоро Милионера прави впечатление както мащабът на обира, така и необичайната стратегия за изчакване. Може би именно това различава историята му от други подобни случаи.


Харесайте и Споделете с вашите приятели!

0
admin

0 Comments

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *