Владо Карамазов – познат като актьор и фотограф – представи новата си изложба „На тяхно място“ в Националната галерия „Двореца“. Експозицията включва 81 фотографии, видео- и аудиоинсталации, както и автентични предмети и обекти от затворническите килии в Белене. Владимир Карамазов споделя историите на хората, лишени от свобода в този затвор.
През своя обектив Карамазов показва съдбата на затворници, изтърпяващи една от най-тежките присъди – доживотен затвор без право на помилване. Така се разкриват техните лични преживявания и ежедневие, но всъщност всичко се обединява от темата за ценността на свободата.
,,Реших да изследвам „лицето на злото“ с обратна перспектива аз, свободният физически човек, който живее в затвора на собствената си свобода“, казва Карамазов. С този проект той има за цел не просто да разкаже за Белене и неговите обитатели, а и да привлече вниманието най-вече на младите. По този повод към изложбата са добавени образователни програми и ателиета, насочени към превенция на насилието в училищата и обществото.
В предишните си изложби Карамазов е показвал снимки от различни пътувания у нас и в чужбина. Следващите му планове са насочени към Боливия или Колумбия.
„Привличат ме територии и хора, в които усещам лека опасност. Би ми било интересно да се заровя в крайните квартали на техните големи градове, където е наистина рисково. Последните години искам да проверя дали някое място е опасно. Един пример: „Надежда“, ромската махала в Сливен, за която аз години наред чувах как там не може да ce стъпи, но ето че аз успях“, обяснява Карамазов.
Досега Карамазов е пътувал до редица интересни места по света, като често е попадал в екстремни ситуации. Такъв е и случаят в Мароко през 2012 г., когато преживява опасен инцидент, но за щастие се разминава без сериозни последствия.
„Уличките на Маракеш бяха много малки, пресичаха се и образуваха лабиринт. Местен ми каза, че една от техните джамии в този ден е отворена за посещение. Изглеждаше свестен. Беше с моторче. Накрая ми каза, че ще ме закара. Вързах се и се качих. С бясна скорост даваше газ по тези тесни улички, а аз след четвъртата загубих ориентир. Все повече се изгубвах и все повече си давах сметка, че става опасно. Истината е, че само с апарата ми ще живеят сигурно месеци. Усещах как след минути ще съм разфасован в някое мазе“, разказва Владо в своя блог.
Изплашен, Карамазов скача от мотора, рискувайки да се нарани. Шофьорът започва да вика и да го гони, а Владо се спасява с бягство. Успява да се скрие в тясна уличка, където моторът не може да мине. След това прекарва около половин час, лутайки се из лабиринта, докато накрая намира изход и излиза, като през цялото време се моли просто да оцелее.
„Вечер става като сборище от подвижни ресторанти. В огромно количество. Минеш ли оттам, ще те дърпат и бутат, само да седнеш в тяхното заведение. Естествено, аз се настаних около фургона с най-много хора. Наистина беше уникално пиршество от морски дарове. Пълна свинщина обаче, защото храната е в някакви хартии без прибори, ядящите са плътно един до друг, дори едната вечер този до мен редовно си взимаше от моите калмари, защото те буквално с неговите бяха общи. Маймуни, гадатели, самодейци, килими, лампи, гълъби, народ… Една страшна каша от всичко, което ви дойде на ум“, описва топ актьорът.
Случвало му се е да попада и на други абсурдни ситуации. Един от хотелите, които наема във Фес, се намира на високо място в града, разположен по билото на планината Чефчауен. Карамазов изкачва стълби, които почти се изравняват по брой с тези към Шипка. В хотела го посреща човек с гангстерска визия, който го въвежда в къщата. Оказва се, че това не е хотел, а жилище, което току-що е било напуснато. Наоколо има кофа с боклук, по масата са разхвърляни мръсни съдове, леглата са оправени набързо, а неговото легло още топло от предишните обитатели, пише „Галерия“.
Нямайки друг избор, Карамазов се примирява и остава да спи в непочистената стая. През един от дните си наема кола, за да стигне до град Есауира, където по пътя вижда арганови дървета, обсипани с кози по клоните.
„Естествено, че дойде човек с шапка, който ни даде цена, ако искаме да снимаме. Обясниха ни, че тези кози са се качили сами на дървото заради аргановите листа. Но като приближих, видях, че те стоят като препарирани, не ядат никакви листа и под копитата им имаше нещо като поставка от клони. Другото, което ме учуди, беше, че са разположени много красиво, като топки на елха. Загрях. Тези местни люде качват коза по коза. Така сътворяват мега атракцион, на който никой турист не може да издържи. Колите спират една след друга, козите си висят, а парите текат като река. Та и ние като всички. Поснимахме, платихме за лунапарка и тръгнахме“, обяснява още Карамазов в очакване на следващата си опасна дестинация.
Карамазов обича да търси предизвикателства – както в изкуството, така и в пътешествията си. Не е чудно, че историите му често носят неочаквани обрати и интересни гледни точки.
0 Comments