Късометражният филм „Това, което остава“ с режисьор Димитрис Георгиев и с участието на едни от най-известните български актьори е особено актуален днес заради темата за катастрофите по пътищата и трагичната смърт на малката Сияна, която разтърси цялата страна.
Премиерата на филма се състоя на „София филм фест“, а на 8 май ще бъде показан и в кино „Одеон“, след което ще има прожекции и в други кина. Историята е вдъхновена от реални събития.
Ян Лозев и режисьорът Димитрис Георгиев – вдясно на снимката Снимка: Личен архив
Мария Бакалова с Ян Лозев в сцена от продукцията Снимка: Личен архив
„Бях на 10 години, когато баща ми почина пред очите ми в катастрофа. Знам какво е семейството да се опита да продължи напред“, споделя Георгиев пред „България Днес“. В този момент шофьорът на колата, с когото пътуват той и баща му, е под въздействие на наркотици, а сблъсъкът става с тир.
Захари Бахаров се включва в проекта още преди 4 години Снимка: Личен архив
Случилото се режисьорът успява да претвори във филма си едва след години, когато вече може да гледа по-обективно на събитията. По време на фаталната катастрофа звучи песента „I Want It That Way“ на „Бекстрийт бойс“, която става основен музикален мотив и във филма. Докато преживява инцидента, Димитрис е само с баща си в колата – други роднини не са били с тях. Той пази откъслечни спомени, като този как близки идват и го прибират след случката.
Във филма героят губи сестра си, която е изиграна от Елена Телбис и пътува заедно с персонажа на Мария Бакалова. Въпреки че двете момичета нямат никаква вина за катастрофата, единствено Мария оцелява. Именно тя разказва на останалите за случилото се.
Мария и Димитрис са завършили заедно НАТФИЗ и отдавна имат желание да разкажат тази история, разглеждайки я като начална, по-малка стъпка към бъдещи по-мащабни съвместни проекти.
В сценария е заложен и мотивът за корупцията, безнаказаността и липсата на справедливост – елементи, които тук са част от художествената измислица. Героят, изигран от Захари Бахаров, деликатно загатва за неработещата система, чийто представител е самият той.
Под пластовете на личната трагедия изпъква образ на съвременна България – страна, в която институциите често реагират със закъснение, а болката се запечатва в тишината на домовете.
Младият режисьор смята, че промяната ще дойде, когато хората променят мисленето си – започнат да уважават другите, ценят живота, проявяват емпатия и спазват дисциплина на пътя. Не по-малко важно е и правосъдието да бъде ефективно, бързо и категорично, докато всички не започнат да изпитват страх и респект към закона и към околните.
Филмът се докосва до болни за обществото теми и ни напомня колко е ценно да говорим за тях от различни гледни точки.
0 Comments