Започна съдебният процес срещу Алекс Кючуков и Запрян Христев, двамата шофьори, предизвикали тежката катастрофа между два Мерцедеса на бул. „Цар Борис III Обединител”, довела до смъртта на 18-годишния Спас Спасов от Пловдив.
Делото се води по общия ред, като съдът изслушва свидетели и вещи лица. Подсъдимите отказаха да признаят вина за повдигнатите им обвинения.
Според разследването, инцидентът е станал около полунощ на 27 октомври 2023 г., на кръстовището с ул. „Граф Игнатиев”. Единият автомобил Mercedes не спрял на знак „Стоп” и се ударил в друг Mercedes, който се движел с изключително висока скорост по булеварда. Зад волана на първата кола бил 18-годишен шофьор, който имал едва 15 дни стаж. Пробите на двамата водачи за алкохол и наркотици били отрицателни.
Общо петима души са били ранени в катастрофата – трима от автомобила, идващ по „Граф Игнатиев”, и двама от другата кола.
На следващия ден, 18-годишният Спас губи битката за живота си, след като лекарите установяват тежка черепно-мозъчна травма.
В съдебната зала първи свидетелстват най-близките на Спас, които едва сдържаха сълзите си, докато разказваха за последните му мигове. Майка му, Деляна Спасова, разтърси залата със своите думи.
„Не закъснявай“ – това бяха последните ми думи към него.
Сутринта го видях за последно преди училище. Казах му, че го обичам, и си пожелахме лек ден. По-късно говорихме – беше 12-ти клас, предстоеше му бал и обсъждахме с какво ще бъде облечен. Вечерта, около 18:00, ми каза, че излиза с Виктор, приятелката му Вили и Алекс /подсъдимия Кючуков/. Знаехме, че Алекс има книжка отскоро, но Спас ме уверяваше, че кара внимателно. Около 21:00 ми звънна, защото беше намерил телефон и искаше да го върне. Казах му да не закъснява… и това беше последният ни разговор.
Той беше спортист, не пиеше, не пушеше, беше дисциплиниран. Винаги спазваше правилата, имахме му пълно доверие.
Часът беше 1:01, когато телефонът иззвъня. Класната му ми каза, че децата са катастрофирали и са в болница. Събудих мъжа ми и за минути бяхме в УМБАЛ „Свети Георги“. През цялото време му звънях, но той не отговаряше. Пред Шокова зала ни казаха да чакаме. Видяхме как го карат на носилка от рентгена – беше в безсъзнание. Дежурният хирург дойде и каза, че състоянието му е критично, зениците разширени, мозъчна травма, без надежда, но правят всичко възможно. Дадоха ни черен чувал с дрехите му и ни изпратиха вкъщи.
На следващия ден отново бяхме в болницата. Казаха ни, че предстои най-лошото. Мислех, че ще е инвалид… но лекарите обясниха, че мозъкът не дава сигнали на органите – той просто вегетира. На 27 октомври целият екип на КАИЛ, заедно с проф. Челингаров, ни извика, за да ни съобщи, че Спас е с мозъчна смърт.
Без да се замисляме, подписахме документите за донорство – искахме детето ни да живее по един или друг начин. Последният път, когато го видяхме, беше преди да спрат машината…
Ден по-рано срещнахме Алекс и родителите му. Прегърнах го, но не говорихме за катастрофата.
С думите на Деляна се съгласи и бащата на Спас – Красимир, който разказа как в нощта на трагедията успял да говори със свидетел на катастрофата.
„Докато чакахме пред Спешното, видях полицаи, които взимаха натривки от устата на Алекс. Тогава разбрах, че Спас е на скенер и осъзнах, че нещата са зле. Медикът от Бърза помощ ми каза, че са го реанимирали още на място. Той беше мъртъв, върнали го от онзи свят… и после докарали в болницата.“
В съдебната зала даде показания и сестрата на Спас – Теодора, която разказа, че след смъртта му е публикувала клип в TikTok.
„Едно момиче, Светина, коментира: „Ние се разминахме със счупен нос, а другите…“ Свързахме се с нея. Тя каза, че е била в колата на Запрян и е видяла на километража – 115 км/ч.“
Ключовият свидетел Ивайло Георгиев, пътувал в колата на Запрян, също даде показания.
„Запрян караше бясно – над 100 км/ч. Музиката беше силна. Видях кола отдясно, която първо спря, после бавно потегли. Запрян не намали, не натисна спирачки – удари се в задната част на другия Mercedes. Нашата кола се завъртя и се удари в нещо, не помня в какво. Светина кървеше от носа, Запрян и Георги бяха добре. Видях момче да лежи на земята и да трепери. А Запрян? Само повтаряше: „Какво ще кажа на баща ми за колата?“ Не дойде дори да види как са другите…“
В показанията си преди две години Ивайло твърдял, че Алекс не е спрял на „Стоп“ и е изскочил рязко, но сега каза, че не помни добре.
Светина също потвърди – в момента на удара скоростта на Запрян била 115 км/ч.
„Светофарът светеше жълто. Всичко стана за секунди. След удара бях в кръв. Около нас имаше много хора. Видях момче да лежи на пътя… но ме беше страх да погледна.“
Делото продължава, а близките на Спас Спасов търсят справедливост за своя загубен син.
0 Comments