Велика българска певица и българска песен, която звучи често и ни радва на знаменити български събития и изяви в страната и чужбина! Един глас от космоса и вечността, от който няма човек, който да не настръхне! Песента е ползвана и в много филмови кино-продукции.
Невероятната Стефка Съботинова не е сред нас, но това, което ни остави като творчество и енергия ще живее вечно! Обичаната от българите фолклорна певица е родена на 2 април 1930 г. в село Розов Кладенец, Старозагорско, а корените й са от Беломорска Тракия. Дълги години тя бе хористка на прочутия ансамбъл „Филип Кутев“ и в състава „Мистерията на българските гласове“. С ансамбъл „Филип Кутев“ пее в най-големите концертни зали по света. Съботинова е единствената певица със солови песни в първия албум на Марсел Селие „Мистерията на българските гласове“. В него са включени песните „Притури се планината“ и „Мър, Станке ле“. През месец юни 2010 година бе наградена с най-голямото българско отличие – орден „Стара планина- първа степен“
Родопите, фото: Виктория Абаджиева
Думите са слаби за да опишат това изживяване, което възвисява душата, красотата на природата и българският дух, затова слушайте и се наслаждавайте!
Стефка Съботинова – Притури се планината, Оригинална версия, запис от БНР Хоризонт, 103 MHz
Думи на певицата, от които може само да се поучим:
„Че политиците ни са виновни за много неща, виновни са. Но какво му пречи на народа ни, в какво е пък неговата вина, та не се оправяме толкова години?
Ние много искаме, ама какво даваме? Всеки иска да получава пари, без да работи. Не може така. Ние само кафенета правим и само кафета пием.
Аз непрекъснато пътувам по цяла България и рева, рева по пътя, а шофьорът ме пита – защо ревеш? Как няма да рева, като гледам такива хубави лозя – батисали, до главата бурени; всичко разграбено, постройките от ТКЗС-тата с изкъртени прозорци, с откраднати керемиди… Полето, нивите – келемясали. Никой не ги обработва, никой не го е еня.
Затуй младите трябва да се научат да работят. Да отидат на село, да направят ферми. А не да ядем турските, гръцките и македонските нитрати. Не обичам да мълча. Много ме е яд на хора, които са забравили откъде са дошли. Пази Боже сляпо да прогледа!
Едно време участвах в „Муцуните“, беше ме поканила Катя Генова. И един журналист ме провокира: г-жа Съботинова, славата не ви ли омагьоса? Викам, виж какво, славата е хубаво нещо, ама ако я дадеш на прост човек, наистина е трудна за носене. Но, казвам, аз имам едни цървули и съм си ги окачила на едно място. И отвреме-навреме ходя да си ги поглеждам, за да не забравя откъде съм дошла.“
Ето и текста на прекрасната песен:
Притури са планината, че затрупа два овчеря, че затрупа два овчеря, два овчеря па другаря. Първи моли, пусни мене, мене чака първо любе, втори моли, пусни мене, мене чака стара майка. Прага отваря планината, ой вази два овчеря. любе жали ден до пладне, майка жали чак до гроба.
Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!
Източник: bgnow.eu
0 Comments