Нощ е. Спя. Изтутква месинджъра – имам ново съобщение. Някакъв непознат ми пише:
-Как си скъпа?
Отговарям:
-„Скъпа“ ще ти стана, като почнеш да ми плащаш сметките и заемите.
Писа ми, че съм алчна кучка и ме блокира. Гледам часът е едва четири. Имам още час-два сън. Унасям се и отново месинджъра. Пореден непознат:
-Искаш ли да си пишем?
-Не.
-А да се видим?
-Не.
-Много си лоша.
-Аз ако бях добра, щях да се пиша Добрата Фея, не Зла Вещица.
Блокира ме.
Вече няма шанс да заспя. Ставам и си правя кафе. Таман сядам пред компютъра и месинджъра отново тутка. Тоя път и от телефона и от компютъра. Поредния непознат. Праща ми снимка на мъжкото си достойнство с думите:
-Искаш ли го?
-Ми… не.
-Защо?
-Защото е грозен.
Тоя преди да ме блокира ми написа цял ферман колко съм грозна, смотана и не зная какво изпускам.
Следващият не праща снимка, но цветно ми обяснява колко невероятен любовник бил и как джакпота съм ударила щом е избрал баш мене. Питах го като е толкова невероятен любовник, защо в момента не е със жена примираща от кеф в ръцете му, ами пише на разни непознати?! Обиди се и ме блокира.
Вече е шест, аз пия второ кафе и се чудя… Ама много чувствителни станаха тези мъже. Кажеш им нещо дето не им харесва и вземат, че те блокират. Напоследък не мога да се вредя аз да блокирам някой – изпреварват ме.
Виц 2:
Двама канибали вечерят. Единият казва:
– Мразя тъща си!
Другият му отговаря:
– Нищо, яж само гарнитурата.
Виц 3:
– Куме, като пием не се боя от никой!
– И от жената ти ли?
– Е чак толкова не сам пил!
0 Comments