1

Чувам комшията как „реди“ на жена си:
Мила моя, единствена, сладка, съвършена, нежна и добричка, знойна и стройна, красива, родна, желана, любима, неземна, неповторима. Душице, вейчице, лястовичке, гълъбче, лебед мой, патенце. Зорнице ненагледна, звездичке, слънчице, цветенце, ручей бистър, тревичке, росице, прелест моя. Орис моя. Наслада, идеал мой, красота в деня ми. Умнице невероятна. Лудетино. Образ безподобен, съкровище, мечта моя, неизпята песен, съдба моя и моя радост. Надежда моя. Госпожо, кралице, богиньо. Балсам за душата и блясък в очите ми. Господарке на сърцето ми. Умолявам те, бъди човек – дай някой лев за бира!

 

Виц 2:

Колежки одумват колега:
– Харесват ми цветът на очите и чувството му за хумор.
– На мен – стилът му за обличане.
– Да и бързината.

 

Виц 3:

Един рицар се готвел да замине на кръстоносен поход. Той повикал най-добрия си приятел и му казал:
– Ти си най-верният ми и предан човек в целия свят. И аз ти имам пълно доверие. Виж сега за какво става въпрос! Сложих на жена ми целомъдрен пояс, за да не ми кръшка, докато ме няма. Но ми хрумна следното – ами, ако ме убият в тази свещена война? Затова ето ти ключа от пояса. И ако дойде вестоносец и съобщи, че вече не съм между живите, отключи пояса и се ожени за моята вдовица!
И така, рицарят се качил на коня си и препуснал, за да се присъедини към своята армия, която била далеч от замъка му. След няколко часа езда спрял да си почине. Тогава забелязал на хоризонта друг конник, който бързо се приближавал към него. Кръстоносецът застанал нащрек с ръка върху дръжката на меча. Но когато ездачът приближил, се оказало, че това е най-добрият му приятел. Рицарят попитал:
– Какво става, верни друже? Да не би кралят да е оповестил, че походът се отменя? Пък аз да не съм разбрал?
Онзи отговорил:
– А, не, не! Просто е станало едно малко недоразумение. Дал си ми друг ключ.


Харесайте и Споделете с вашите приятели!

1
informativno-admin

0 Comments

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *