Кирил Стаменов е златотърсач с над 40-годишен стаж. Създател и председател на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити, единствена на Балканите. Запалил се още като ученик по търсенето на злато, минерали, метеорити. Оттогава датират хобитата му история, археология, нумизматика. Негови приятели и учители са най-известните български геолози и археолози, сред които Георги Китов. И до днес любим автор му е Джек Лондон, описал приключенията си като златотърсач в прочути творби като “Златният каньон“ и “Жажда за живот”.
Стаменов е направил нова карта на находищата със самородно злато, която актуализира постоянно. Поддържа специализирани сайтове, редактор е в тематични списания. Пловдив е предпочитано място за семинари и събори на асоциацията.
Приятелите с право го наричат нашенски Индиана Джоунс, по аналогия с прочутия филмов герой, търсач на съкровища и приключения.
– Множат ли се златотърсачите у нас?
– На обучението край Маджарово бяха към 200 души, за състезанието на Леденика се записаха рекордните сто. Интересът осезаемо се увеличава, особено сред жените. Всеки си мисли, че ще забогатее от търсене на злато, но много бързо се убеждава, че не става така. Търсачите на лесни печалби се отказват, но идват нови хора. Членовете на Асоциацията са над 3000 души. Имаме обаче 500 нови членове до август. Предстои ни събор на 1 септември на Старозагорските минерални бани. През ноември предстои традиционният семинар в Пловдив.
Като единствена подобна асоциация на Балканите имаме членове от Турция, от Гърция, от Сърбия, Румъния, Албания, дори от Чехия.
– Доколко активни са членовете от Пловдив и региона?
– Няколкостотин души са хората от Пловдивско, към 250 са членовете ни само от Асеновград и региона. От Пловдив са 150-200. От Първомай са над 100, лично кметът иска да стане член и да организираме срещи и там. Много активни са в Баня, Карлово, Сопот, Панагюрище.
– Къде са най-богатите златни находища?
– Промиват активно в района по Луда Яна и Тополница, това са златоносните реки. Златоносна е и Чая. Когато има много вода, се намират златинки край Горнослав и Долнослав, на Първомай златоносен е районът на реката край Православен. Също край Мечка, Медово, Свеженската река, а и около Каваклийка, неслучайно на хижата там направих и база за семинари. Хижарят е наш член. Там се промива от двете страни – откъм южната страна, Горно ново село и Долно ново село, където някога е била тъй наречената Златна нива. А нивата някога наистина е била богата на златни късове. Дори миналата година на семинара през есента в Пловдив един младеж ми показа събрани там с металдетектор доста добри късове самородно злато.
– Наистина ли България е своеобразно Елдорадо?
– Подобна констатация съвсем не е пресилена, имам категорични доказателства. Гостувах на световен шампионат, организиран от Полската асоциация на златотърсачите, където се срещнах с представители на Световната асоциация на световен шампионат. Запознах се с борда на директорите, които имат голямо желание да ни приемат в семейството от 21 държави от цял свят, повечето много големи.
При разговорите с колегите се оказа, че ние сме наистина една от най-богатите държави на самородно злато като концентрация на различни точки с находища. Като се започне от Северозападна България – от Берковица до Белоградчик, цялата част на Стара планина. Почти цялата Средна гора – там е пълно със стари антични тракийски рудници. Да не забравяме, че преди милиони години Средна гора е била най-високата планина на територията на България. При разместване на пластовете впоследствие се издигат Стара планина, Рила, Пирин. Много златоносен е и районът на Кърджалийско, Ивайловградско, както и районът на Странджа – особено река Велека и притоците . Цялата Струма с притоците , Витоша, районът около Боснек, около Разлог, Бабяк, където в момента дупчат концесионери. Както се вижда – почти навсякъде в България има златоносни райони, при това съвсем не сме голяма държава.
Такова струпване на самородно злато на такава територия обяснява наличието на толкова мини по времето на траките, римляните, византийците, Първо и Второ българско царство. По времето на комунизма най-голямата драга за злато е била на устието на река Огоста. Сега там продължават да работят на концесия.
Можем да кажем, че в Европа сме една от най-богатите на златоносни залежи държави.
– Кой е най-големият къс, който сте открили?
– 13. 5 грама самородка, открих го в района на рудниците край село Стремци преди 4-5 години. Там наблизо се намира и Перперикон – това са антични рудници от тракийско и римско време. Когато има вода по двете дерета, там непрекъснато промиват и вадят по грам-два.
– След като няма златотърсач милионер – защо толкова хора се поддават на тръпката?
– Няма как да се обясни. Намериш ли златинка, рубинче, минерал – усещането е невероятно. Хваща те и не те пуска. Но е скъпо хоби. Трябва да вложиш пари за елементарни инструменти – легенчета за 50-60 лева, улей за 150-200 лева, драга с помпа с маркучи е 1000-1500 лева. Като сложиш и горивото за колата и за помпата за промиване на златото, сметката става доста соленичка. Като теглиш чертата – понякога грамът злато, който си намерил, ти излиза на двойна цена от тази на пазара. Ала който е решил да практикува това хоби, няма проблем. Който е решил да забогатява от това, бог не му помага.
– Кои са най-големите късметлии сред търсачите у нас?
– Двама са. Единият е Ванката от Павел баня, той търси с металдетектор. Другият, Данчо от Вършец, наскоро правеше проучвания край Горно ново село. Късметлии, намират доста добри късове самородно злато. Признал съм ги за най-добрите у нас по търсене с металдетектор.
– Кой е най-големият златен къс, намиран у нас?
– Данчо намери два – единият е над 55 грама, откупен е в София. Другият къс, 33 грама, си е при него, много ценен и интересен – кварц със злато. Намерил го е с металдетектор около място, където по реката са промивали с голяма драга, късът не е минал през ситото и го е хванал.
– Има ли още наивници, които търсят заровено хайдушко злато?
– О, това няма никога да свърши. Има иманяри, които още търсят. През 1990-те години имаше голям пазар на стари турски карти ментета върху кожа, които уж показват къде старите войводи са скрили съкровища. Тоя бум свърши.
– Защо създадохте Библия на златотърсача?
– Най-лесно за глупости се пали бедният и неграмотният. За да се избегнат излишни рискове и гафове, първият ми съвет е: образовайте се, преди да тръгнете да търсите злато. Затова направихме Библията на златотърсача – ръководство за търсене на злато. Най-важно е къде да търсиш. Златинката е 19 пъти по-тежка от водата, 7 пъти е по-тежка от материала в реката.
– Коя е най-честата грешка в търсенето?
– Много често се бърка пиритът със злато. Трябва да се знае, че той потъмнява, като изсъхне. Като вземеш качествена проба в легенчето, вземеш лопатка и промиеш, трябва да има от 7 нагоре златинки. Ако краищата им са грапави, златната жила може да е на километър от тебе. Ако са гладки – златинката може да е търкаляна от 5-10 км по коритото на реката в зависимост от наклона. Ако златинките са 8-10, се взема втора и трета проба. Има ли го същото нещо като количество, слагаш улея и драгата – явно там има концентрация. Може да е 10-100 грама.
– Къде са най-богатите находища на полускъпоценни камъни?
– Родопите, разбира се. В района на Кърджали, Момчилград, Маджарово, Крумовград има изстинали 6-7 вулкана, при което различните земни скали образуват различен вид минерали – ахат, яспис, халцедон, аметист, рубинчета, които намирам, но не казвам къде, защото ще избухне мания за нов Клондайк. Намирам доста рубини, слабост са ми. Цветът им е от розов до кървавочервен, количеството хром определя цвета. Рубините са силно флуоресцентни, като насочиш фенерче, светят като жар – така няма как да ги объркаш.
Не продавам рубини, подарявам ги – доставя ми удоволствие да видя как сияят очите на човека отсреща.
Източник: Марица
0 Comments