Икономисти от Института за пазарна икономика (ИПИ) подчертават, че свиването на раздутата държавна администрация, което се смята за наложително за стабилизиране на публичните финанси, в момента е блокирано от щедрата система за обезщетения при пенсиониране.
Това се превръща в една от основните спънки за реформата, тъй като институции като МВР не могат реално да намалят персонала си заради високите еднократни суми, които трябва да изплатят при освобождаване на служители.
Какво струва този проблем?
Българското законодателство в публичния сектор е забележително щедро в сравнение с повечето европейски страни.
Колко са обезщетенията?
Законът за държавния служител (чл. 106, ал. 3) позволява до 10 месечни заплати според трудовия стаж.
При МВР (чл. 234) бонусът при пенсиониране може да достигне до 20 заплати.
Тези високи суми създават сериозни финансови ограничения за всякакви опити за съкращения.
Колко биха стрували съкращенията?
ИПИ дава консервативна оценка за разходите, като използва средната брутна заплата в публичния сектор от около 1,4 хил. евро.
Примерен мащаб при съкращения:
Минимален разход (консервативна оценка)
10 хил. души – 140 млн. евро
100 хил. души (реалистичен мащаб) – над 1,5 млрд. евро
Тази сметка не обхваща допълнителните високи бонуси (като тези в МВР) и не отразява, че служителите на ръководни позиции или с дълъг стаж получават значително по-високи възнаграждения от средните.
България – най-щедра система в ЕС
Високите обезщетения при пенсиониране или освобождаване не са обичайна практика в целия Европейски съюз.
Около половината европейски държави изобщо не предвиждат подобни обезщетения.
В страните, където такива плащания съществуват, те са значително по-ниски.
ИПИ посочва, че България е сред държавите с най-щедри обезщетения за пенсиониране в публичния сектор.
Това би било оправдано само ако държавата разполагаше с излишък и стабилни финанси, което не е така в момента. Освен това, частният сектор не предлага толкова високи възнаграждения, че да се налага държавата да се конкурира с подобни бонуси при наемането на кадри.
Възможно решение?
ИПИ предлага две основни мерки за справяне с проблема и подчертава, че спешната промяна на режима на обезщетения е необходима.
1. Законодателна промяна
Първият вариант е напълно да отпадне практиката за изплащане на високи обезщетения при пенсиониране.
Ако това не е възможно, ИПИ препоръчва рязко намаление на сумите – до максимум 2-3 заплати.
2. Финансиране на текущи съкращения
Законодателната промяна би засегнала само бъдещи служители. За тези, които вече са наети по действащите правила, ИПИ предлага:
Учредяване на специален фонд, който да осигури средства за процеса на намаляване на публичната заетост.
Този подход ще изтегли напред във времето плащанията, които така или иначе ще трябва да се направят при пенсиониране, макар че ще натовари бюджета в краткосрочен план.
Така държавата ще спести години разходи за заплати на служители, които могат да бъдат освободени, и ще направи възможна дългоочакваната реформа в публичния сектор.
В крайна сметка, предложенията на ИПИ показват, че без промяна в системата за обезщетения, реформите в държавната администрация ще останат трудни за реализиране. Това е един от ключовите въпроси пред управлението на публичните финанси в България.
0 Comments