„Винаги съм чувствала, че няма да живея дълго“
В интервю за Variety Джоли споделя, че още като дете е усещала, че животът ѝ няма да бъде дълъг.
„Човек се променя, когато осъзнае, че всички ще умрем и никой не е тук завинаги.
Загубих майка си твърде рано, никога не познавах баба си и никога не съм живяла с усещането, че ще имам дълъг живот. Понякога ми е трудно да живея в настоящето, защото постоянно чувствам, че времето ми изтича“, споделя Джоли.
Наследственият риск променя живота ѝ
Майката на Анджелина, Маршелин Бертран, почина през 2007 г., когато беше едва на 56 години, след усложнения от рак на яйчниците и гърдата. По същата диагноза си е отишла и баба ѝ.
Генетичните тестове установяват, че Джоли притежава мутация в гена BRCA1, който увеличава значително опасността от развитие на рак на гърдата и яйчниците.
През 2013 г. актрисата публично обяви, че по препоръка на лекарите е предприела превантивна двойна мастектомия, тъй като рискът ѝ от рак на гърдата е бил оценен на 87 процента. Две години по-късно тя сподели, че е премахнала профилактично и яйчниците и маточните тръби.
„Подготвям децата си за моето отсъствие“
Най-силните думи на Джоли са свързани с нейните шест деца – Мадокс, Пакс, Захара, Шайло и близнаците Нокс и Вивиан.
„Възпитавам децата си така, че да бъдат подготвени за моето отсъствие, а не толкова за това някой ден да стана баба. Така е, когато приемаш смъртта като реалност“, казва актрисата.
По нейни думи, работата по новия филм е станала повод за честни разговори с дъщерите ѝ относно наследствените рискове, генетиката и напредъка на медицината.
„Говорихме за гена, за това дали и те могат да го носят, как медицината се развива и че не бива да живеем в страх. Всички преминаваме през трудности. Важното е да знаем, че не сме сами“, споделя носителката на „Оскар“.
Въпреки тежките теми, Анджелина Джоли продължава да работи активно, като използва собствената си история, за да насърчава значението на профилактиката и ранното откриване на онкологични заболявания.
Тази откровеност на Джоли не само вдъхновява, но и подчертава колко важно е да говорим за наследствените рискове и да не подценяваме профилактиката. Историята ѝ напомня, че личният пример често може да бъде най-силното послание.
0 Comments