Гълъб Донев коментира в ефира на „Панорама“ по БНТ, че приходите изостават от разходите, което води до дефицит. „Приходите не могат да догонят разходите и затова се получава този дефицит. Дефицитът, с който се започва правенето на бюджет 2026, е 7,4%. Не е опит да се прехвърли вината на предишните, а една реалистична преценка за това какво заварваме. Парите обикновено или ги има, или ги няма, а в момента пари в държавата няма“, каза той.
Той подчерта, че 76% от разходите отиват за заплати и социални плащания, а едва 24% за инвестиции. През последните години в България заплатите са се увеличили с почти 30%, а пенсиите също бележат бърз ръст. В същото време икономиката напредва с по-бавни темпове и не успява да покрие тези по-големи разходи, допълни Донев.
Донев посочи, че най-често, когато трябва да се намали дефицитът, се прибягва до увеличение на данъците. „Нека да видим какви други мерки могат да бъдат приложени, за да достигнем до устойчиво намаляване на разходите в държавния бюджет. Има такива мерки и сме започнали обсъждането им с работодателските и синдикалните организации. Не бързаме с вдигане на данъци, ще се приложат мерки, които да задържат темпа на нарастване на работните заплати и на социалните плащания. Пенсиите няма да бъдат пипани – нарастването от 1 юни ще бъде със 7,8%“, повтори отново той.
По думите му, управляващите няма да прибързват с мерки като покачване на данъците, които са по-скоро краткосрочни. Вместо това ще се заложи на дългосрочен подход за ограничаване на държавните разходи, така че бюджетният дефицит да остане в приемливите граници в бъдеще. Донев определи оценката за публичните финанси като реалистична, а не като опит за прехвърляне на отговорността към по-ранните управляващи, тъй като, според него, при бюджета най-важното е дали има налични средства.
Той обясни, че когато Европейската комисия констатира свръхдефицит в дадена страна, тя обикновено изисква конкретни мерки за намаляване на разходите. Разликата между оценката на ЕК за дефицита през 2025 и тази за 2026 се дължи на липсата на данни за по-новия период.
„Затова има и тези разминавания между нейната оценка от 4,1 процента дефицит от брутния вътрешен продукт за 2026 година и нашата оценка, която е реална и се базира на изчисленията на приходите в бюджета и съответно съпоставката с разходите – 7,4 процента“, каза той.
По повод препоръката на ЕК за промяна на плоския данък, Донев подчерта, че вдигането на данъците е най-лесният начин за намаляване на бюджетния дефицит. „Нека видим какви други мерки могат да бъдат приложени, така че да достигнем до едно устойчиво намаляване на разходите в държавния бюджет. Има такива мерки“, каза той, като добави, че вече се водят разговори с работодатели и синдикати по темата.
Донев акцентира, че разходите за заплати, пенсии и социални плащания са 76% от бюджета, докато инвестициите съставляват само 24%.
„За последните години заплатите в България са нараснали с близо 30 процента – най-бързото нарастване в Европейския съюз. Пенсиите също растат бързо за този период, а в същото време икономиката, която расте с по-умерени темпове, не може да покрие този изпреварващ разход“, каза той, като посочи, че затова ЕК препоръчва най-бързата мярка – повишаване на данъците.
Въпреки това, според Донев, правителството ще търси по-дългосрочни решения за намаляване на разходите, за да се избегнат високи дефицити в бъдеще.
„Затова не бързаме с вдигане на данъците. Ще се приложат мерки, които да задържат темпа на нарастване на работните заплати, на социалните плащания“, каза той, подчертавайки, че пенсиите на пенсионерите няма да бъдат пипани, като при най-уязвимите групи няма да има замразяване на доходите.
Той изрази желание за балансиран бюджет през 2026 година, но добави, че реалността ще покаже дали това изобщо е възможно. „Ще направим комплекс от мерки, които да доведат до това да потиснем разходната част на бюджета. Затова работим да приложим мерки както в разходната, така и в приходната част, тоест да намерим мерки, които през приходите, но с дългосрочен характер, да ни гарантират постъпления в бюджета, които да гарантират плащането на заплатите, пенсиите, социалните плащания“, каза той.
Финансовият министър отбеляза, че ако България не предприеме навреме нужните мерки за стабилизиране на публичните финанси, Европейската комисия ще наложи такива стъпки на по-късен етап. Той уточни, че бюджетът за 2026 г. ще бъде изготвен в дух на консенсус, с цел постигане на дефицит от 3%, а в по-дългосрочен план – да се слезе и под този праг.
Темата за бюджетния дефицит остава водеща и показва, че фокусът е върху намирането на балансирани решения без резки данъчни промени. Предстои да видим доколко дългосрочните мерки ще се окажат ефективни.
0 Comments