Няколко по-малко разпространени факта за змиите
Често се твърди, че змия напада човек само в две ситуации – когато се уплаши или ако я настъпите. Най-рискови са случаите, когато змията е в размножителен период или се грижи за малките си.
Главната отличителна черта между отровните и неотровните змии е формата на главата и шията – отровните имат триъгълна глава с тънка шия, докато при неотровните главата е по-овална, а шията – по-широка. Освен това, отровните змии разполагат с един или два зъба, чрез които инжектират отрова.
Змийската отрова съдържа два основни типа токсини. Първият атакува нервната система и не се унищожава при загряване, докато вторият влияе върху кръвта и процесите на кръвосъсирване.
Има хора, които са естествено устойчиви на змийска отрова (имунни). При някои тази устойчивост е вродена, докато други я развиват след ухапване от змия с по-слаба отрова или чрез приложение на антисерум.
Симптоми след ухапване
На мястото на ухапването обикновено се виждат две малки прободни точки, които не кървят. Скоро се появява зачервяване, което преминава в посиняване и оток. Постепенно в тази област се усеща изтръпване. Когато отровата навлезе в кръвта, тя се разпространява из цялото тяло. Пострадалият усеща обща слабост, треперене, замайване, ускорен пулс и затруднено дишане, а кожата му избледнява. Може да се стигне до частична или пълна бъбречна недостатъчност. Често се наблюдават проблеми с кръвосъсирването, повръщане, диария, дори загуба на съзнание. В по-напреднал стадий се появяват конвулсии и пълна безчувственост (кома). Делириум, обърканост и гърчове често са знак за вътречерепен кръвоизлив – най-честата причина за бърза смърт.
Ако не се реагира навреме, дихателният център може да бъде парализиран, след което и сърцето спира.
Мястото, където е ухапан човекът, също е от значение за тежестта на симптомите. Най-опасни са ухапванията в зоната на главата или врата, както и ако отровата попадне директно във венозен съд.
Първа помощ при ухапване
Не изпадайте в паника – обикновено има достатъчно време (няколко часа), за да стигнете до медицинска помощ. Все още няма пълно единодушие за най-доброто лечение. Всички обаче са категорични, че абсолютният покой е задължителен, тъй като движението ускорява разпространението на отровата. Някои специалисти не препоръчват поставянето на превръзка върху раната, забраняват използването на лед поради риск от некроза и не съветват разрязване и изсмукване на отровата. Препоръчва се обездвижване и бързо транспортиране до лечебно заведение за приложение на антидот.
Съществуват и противоположни мнения: според тях, засегнатият крайник трябва да бъде превързан и леко стегнат над раната, като се обездвижи. На всеки 3-5 минути превръзката се разхлабва, за да се осигури кръвообращение към сърцето. В някои случаи се правят два напречни разреза (като „X“) с дълбочина 3-4 мм, за да се позволи на част от отровата да изтече с кръвта.
Не е препоръчително изсмукване на отровата с уста – дори малка раничка в устата или счупен зъб може да бъде опасен за помагащия. Разрезите трябва да се правят с добре дезинфекциран или обгорен на пламък остър предмет. Следващата стъпка е обработка на раната с концентриран разтвор на хиперманган, а при възможност – инжектиране на еднопроцентен разтвор около мястото. На пострадалия трябва да се даде колкото се може повече течности, без алкохол, и да бъде отведен възможно най-бързо до болнично заведение за прилагане на антисерум.
Лечение
Антивипериновият серум трябва да се приложи възможно най-бързо (интравенозно или мускулно), като се спазва протокол с тест за свръхчувствителност. Този серум действа срещу полуотровни и отровни змии, които се срещат в Европа.
При деца с алергии или фамилна предразположеност е препоръчително прилагането на серума да се извършва в болнични условия, интрамускулно и с допълнително внимание.
Не бива да се пропуска вземането на микробиологичен тампон от раната, която по-късно се дезинфекцира.
Задължително е прилагането на противотетанична защита, както и антибиотици, които са ефективни срещу грам-отрицателната и анаеробната флора, характерна за устната кухина на змиите.
Болката може да се облекчи с аналгетици. При тежка хемолиза се препоръчва преливане на еритроцити, а при дисеминирана интраваскуларна коагулация – плазма. Важно е да се проследява и стимулира отделянето на урина, както и да се предотвратят или лекуват признаци на шок. Ако се развие тъканна некроза, може да се наложи хирургично лечение. При значителен оток, който нарушава артериалното кръвообращение на крайниците, се извършва спешна фасциотомия.
Тези основни принципи на първа помощ и лечение могат да намалят риска от тежки усложнения при ухапване от змия. Важно е да останете спокойни и да реагирате навреме.
0 Comments