призмата на криминалната психология, имаме класически пример за продължителна ескалация. Убийството в този случай не е началото, а крайната фаза на процес, белязан от натрупващо се напрежение, системно прекрачване на граници и усещане за пълна липса на контрол.
Това мнение сподели пред GlasNews.bg Николай Марков – криминален психолог с дългогодишна практика в анализа на тежки престъпления и радикални общности.
Ето какво каза експертът:
Това, което се случва край Петрохан, представлява класическа „затворена група“. Групата се изолира не само физически – чрез бариери и наблюдение, но и психически. В подобна среда възникват собствени правила и йерархии, които обикновено са определяни от силен лидер.
Този лидер чертае ясна граница между „нас“ – тези вътре, и „тях“ – външния, враждебен свят. При липсата на външен контрол, моралните стандарти се изместват: нещата, които навън са немислими, вътре започват да изглеждат позволени, а понякога и задължителни.
В подобни затворени общности въпросът не е дали ще се стигне до конфликт, а по-скоро кога ще се случи това. Най-често става дума за вътрешна борба за надмощие или за страх, че някой може да „предаде системата“.
В нощта на престъплението вероятно сме станали свидетели на пълно психическо изчерпване. Когато изчезне рационалният контрол, на преден план излизат агресията и паниката. В такива моменти човек действа с усещането, че няма път назад.
Когато анализираме последното съобщение на издирвания Ивайло Калушев, виждаме човек, изпаднал в крайна криза. В текста му се открояват дистанциране от реалността и философски фатализъм – това често е белег за голяма вина или очакване на край.
Не трябва да забравяме, че в такива радикализирани групи извършителят често се превръща и в жертва на системата, която го е довела до подобно състояние. Това не е оправдание, а начин да разберем механизма зад престъплението.
Годините на мълчание от местните хора са резултат от токсична комбинация между страх и силно недоверие към институциите. Когато хората не вярват, че държавата ще ги защити, те често избират апатията като защитна реакция.
Най-важният извод е следният: тежките престъпления много рядко идват изневиделица. Винаги има признаци и сигнали дълго преди фаталния край. Ако институциите и обществото бяха реагирали предварително на „въоръжените обучения“ и бариерите в държавната планина, трагедията можеше да бъде избегната.
Сега предстои нова поредица от разкрития – този път относно системните грешки, позволили на „Петрохан“ да се превърне в зона извън закона.
Изглежда, че истинската картина тепърва ще се разкрива, като акцентът ще падне върху пропуските в системата и липсата на навременна реакция.
0 Comments